Tag Archives: вино

Био. Динамично

При споменаването на тези думи едни ще махнат с ръка и ще ги заклеймят като сектантски опит да им се отнеме порцията химия, която прави живота им вкусен и поносим; на други иначе унилият поглед ще заискри със стоманения блясък на био-веганската радикалност и веднага ще скочат да обясняват разликите. Третата, най-малка, част ще остане спокойна при споменаването на кодовите думи и ако имат смисъл за нея, т.е. полезни са за здравето й или от тях не страда сетивното й удоволствие, ще започне да потребява тези продукти.

Свободни сме да проявяваме каквото и да е отношение към тази категория продукти и изобщо начин на живот, ясно. Лично аз вярвам в чистата храна, вино и природа, а и наскоро, без специално да го искам, започнах да работя в тази ниша и се получи така, че, като се замисля също без много-много да го искам, натрупах впечатления от хората, гравитиращи около био-идеята. И установих притеснителна неграмотност по въпроса. Тя си е страшна по всеки въпрос, де, но в този случай тя идва от предлагащите и затова е още по-притеснителна. Българинът от край време е бил склонен да си лекува гъбичките на краката с утайка от кафе и когато собственото му познание се колебае между нула и нула и половина, той е благодатна почва за твърденията на почти всеки носещ развлечени дрехи, практикуващ йога, привърженик на естествената миризма на тялото си, и да не забравяме – обичащ планината – самопровъзгласил се био-гуру.

Има още

Grand Austrian Tasting 2010

… тази година под мотото “Виното. Непринудено.”

Незабелязано измина повече от година и двете с Лия Стоилова отново се озовахме пред организизрането на нашето събитие – Голяямата Австрийска Дегустация 🙂

Събитието ще е двудневно: на 25 март по обяд ще имаме семинари на теми, които още се мъдрят, но едната със сигурност ще е за ризлинга и с високо вдигнат пръст смятам да обясня защо трябва да му обръщаме повече внимание. Както и миналата година, винарите бяха така добри да ни предоставят редки и цени мостри, така че записвнето си заслужава.

Вечерта на 25 март ще имаме 5-степенна винена вечеря, но не каква да е, а с по две вина на ястие, така че вечерта да премине в търсене на по-добрата комбинация. При 10 вина всички знаем как ще завърши то. Естествено, вината ще бъдат от най-високите ценови нива на портфолиата ни. Дрескодът ще е вечерно облекло: тъмен костюм и коктейлна рокля. Все още ценообразуваме кувертите, защото София излезе по-скъпа от Виена в много отношения.

Същината на GAT 2010 ще се случи на 26 март, петък. Започваме в 12.00 ч. и продължаваме до 20.00 ч. Тази година сме по дънки, urban, industrial и както още можем да наречем опитите ни да накараме и по-младата публика да насочи поглед към виното и по-специално към неимоверно красивите, звънтящи и … гъзарски австрийски вина. След дегустацията ще има парти с DJ.

GAT е наистина голям, защото и тази година цял ден ще разливаме от винения рог на изобилието – над 40 вина от всякакъв вид – от пенливи до десертни –  от цяла Австрия, отличени с най-високи международни награди.

Ето детайлите:

– GAT 2010 ще се случи в Склада, на ул. Бенковски 11 в София

– ще има дрескод CASUAL!

– и ВХОД: 10.00 ЛВ.

Всички подробности са на сайта на GAT във Facebook – http://www.facebook.com/pages/edit/?id=342034287403#!/pages/Grand-Austrian-Tasting-2010/342034287403

Знам, нескромна съм (а възгордяването е страшен грях), но в София засега няма винено събитие, което да се доближи до качеството на това.

(Не)Фатални италиански заблуди

 

Тази работа с италианското вино е почти като онази с българското – почти всеки у нас разбира от него. Подобно на голяма част от света, българите изпитват силна симпатия към италианското вино, като значителна роля за това играе емоционалната близост, която ги свързва с Италия. Красива природа, божествена храна, да не говорим за изкуство, архитектура или дизайн. Виното е само едно от толкова многото неща, които италианците правят наистина добре. Е, не винаги, а и често се изкушават да послъгват, но светът прощава на красивите, нали?

Първоначално този материал трябваше да е за изложението Vinitaly, на което Италианският Институт за Външна Търговия в София (ICE) от няколкото години насам кани български винени журналисти, но а) Ясен Бориславов вече писа подробно за това във Wine & Dine (списанието, в което за първи път се появи този материал)  и б) на мнение съм, че животът е смислен и красив когато научаваме нови неща, които обогатяват едновременно разума и сърцето ни. Затова предпочитам да споделя личните си винени открития, които направих след две седмици шокова доза Италия, отколкото да протоколирам що е то винено изложение.

Има още

Розово вино, розово бъдеще?

rosova_rosa 

Преди няколко лета розето изведнъж стана модерно и от спяща красавица за една нощ се превърна в любимец на часа. Малинови розета, лучени розета, розета с цвят на сьомга, розова кава, розово шампанско … розово небето?

Стигматизирано досега като вино за лековати хора и несериозни поводи, като леко вулгарна кръстоска между бяло и червено вино, нямаща нищо общо с виненото ценителство, преди няколко години розето изведнъж се изпречи пред носовете на производители, журналисти и консуматори и смело поиска своя дял от вниманието им. Не навсякъде, разбира се – докато някои от винените пазари отчитат невероятен скок в продажбите на розе, за други то си остава незначителна част от пейзажа. Това кара анализаторите във винения бизнес да си задават въпроса дали интересът към розето е сериозна тенденция или краткотраен летен флирт.    

Освен обемите на продажба новото при розето е и вниманието, което му обръщат досега игнорирали го пазари и производители. За традиционни, и към момента силно стагниращи, винени пазари като френския например то се явява спасителната сламка в тежки времена. Пазарът е толкова примамлив, че някои изтъкнати шата от Бордо пускат розови вина на пазара, а в Прованс се появи първото луксозно розе с цена 100 долара за бутилка.

Именно поради така наречената “несериозност” на розето нарасналият интерес към него може да се използва умело в борбата за пазарен дял. Налагането на по-сериозните, сухи и качествени розета с потенциал е задача за чисто винените целеви групи, докато по-леките и сладки розета, окачествявани пренебрежително от сериозните ценители като alcopops, могат да се превърнат в алтернатива на бирата и на т. нар. flavored alcoholic beverage като Smirnoff Ice или Bacardi Breezer.  Има още

Santa Sarah Privat 2006

Преди два дена в трескава радост, че най-накрая мога да прекарам вечерта вкъщи започнах да преглеждам рафтовете с вино и да търся какво отговаря на настроението ми. Доволно отдалечена от конкурса за вино на годината на «Бакхус» и всички полюции, които се изляха върху мен оттогава, посягам към Santa Sarah Privat 2006.

 

Няколко часа по-късно ставам с две кристално чисти възприятия: а) че аз, уви, сериозно допринесох за това, това вино да се продава като гран крютата в Бордо – само в кашон с 11 други и това не ми харесва и б) че това е един от щастливите случаи, когато една последваща оценка потвърждава предшестващата я. Дълбочината, характерът и потенциалът на това вино го поставят в коренно различни от традиционните български, миришещи на провинциализъм, плоскости.

НОВ СВЯТ: обетованата земя на виното?

Ако обичате вино и го потребявате сравнително често, то почти със сигурност сте се сблъсквали с думите “Нов свят”; някой с важен тон е споделил с вас колко са добри чилийските вина или както ми се случи на мен – обясниха ми как Калифорния била известна главно с розетата си (?!).

Новият свят е изключително интересен феномен, обхващащ естеството на продукта “вино” в цялата му комплексност: стил; прилагането на най-модерни енологични практики в избата; лозарство, повишено в чин “vineyard management”; маркетинг и светоглед, за който старата Европа би могла само да мечтае.

И така, какво означава Нов свят? Много просто: в понятието “Нов свят” се обединяват всички онези винарски региони, които се намират извън Европа, по-важните от които са САЩ, Чили, Аржентина, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия. Въпрос на време е причисляването към него на страни като Китай и Индия.

Има още

Quo vadis – Куо Вадис – Кво вадиш

 

Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я на единия от братята си: “Виж какво смешно заглавие – куо вадис…” Деветгодишният ми по това време брат ме погледна с презрение, примесено с опрощаващо снизхождение, защото ей сега ще ме осветли по един важен въпрос и каза: “Каква си глупава само, тука пише кво вадиш!”

 

По-късно и двамата бяхме избавени от заблужденията си, но това е без особено значение за този материал. Спомних си за тази случка, защото нанизът от прочити на латинския израз се припокрива с въпросите, които се въртят в главата ми след първия конкурс за най-добро българско вино на сп. “Бакхус”, а именно:

– накъде отива българското вино и върви ли изобщо то или стои на едно място и

– какво вади то на бял свят: нови, интересни неща или изтъркани трикове и поизплашени мишки от ръкава на магьосника?

 

Който каквото и да казва или мисли по въпроса, първият конкурс за вино на годината, организиран от българската винена преса е вече факт. С това тя, с малко закъснение, се нарежда до подобни, изключително престижни, конкурси в други страни и заявява желанието си да даде своя принос в оценяването на виното от гледна точка на ценителя и пазарните тенденции. Смея да твърдя, че закъснението се дължи на българското вино, а не на българската винена преса или на българския винен ценител.

Има още

Бургундия, моя любов

ратко резюме по Дюрас)

 

 

Почитателите му го наричат Monseigneur le Vin de Bourgogne” и казват, че ако Франция все още разполага с някакво истинско великолепие и разкош, с актуално и модерно чудо, това без съмнение е бургундското вино с неговата ефирност, чувственост и аристократична сдържаност.

 

За мен бургундското вино е една от драмите на винения свят: нещо, на което едновременно искам да целуна ръка и да го изтласкам в покрайнините на съзнанието си. С този материал ще се опитам да обясня защо.

Има още

Wine Spectator’s Award of … Excellence?

През месец август т.г. в международната преса (умерено) и в блоговото пространство (интензивно) се появиха интересни статии, които за пореден път показват, че нещата не са такива, каквито ги виждаме. Кратка история за вино-любители на отличия и точки:

Американското списание за вино “Wine Spectator (кой пиещ вино ли не е чувал за него?) разпростира влиянието си не само в областта на виното, но и в т. нар. гурме- култура, раздавайки ежегодна награда “Award of excellence” на ресторанти с кухня на високо ниво и впечатляваща винена листа. Накрая на този материал е логично да си зададем въпроса: “Според кого?”

Има още

Как Бернхард Отт стана Енолог на 2008 на Австрия?

Този материал е за тези, които се интересуват от наистина добри вина; за тези, които са имали или имат дори и бегъл допир с вината на Отт и за такива, които искат да прочетат поредната история за “как се правят нещата на Запад и къде точно сме ние в България”.

 (На повечето четящи този материал това ще се стори невероятно, но аз всъщност съм винен патриот.)

Кратък увод, за да има смисъл и за по-незапознатите.

Австрия е онази, голяма горе-долу колкото България, държава, от която са дошли не само архитектите на няколкото свестни сгради в София, но и повечето образовани нашенци, изпратени от напредничавите си родители да учат там след 1878 година. За мнозинството българи австрийското е синоним на стил, заможност и красота и изобщо, както се казва в един виц: „Виена си е Виена“.  

Има още