Tag Archives: вино

или

т.нар. Grand Austrian Tasting

След кратък размисъл реших да сложа и на блога обявата за първите съвместни дегустации на вносителите на австрийски вина.

Обединените усилия на Project AW (това съм аз – лансирам ново име сред обществеността, с което да се свързват австрийските вина, с които работя (AW – Austrian Wine 🙂 ), Bibendum и Wine.Unlimited ще ви предоставят възможността да опитате над двайсет различни вина!

Няма да се впускам в хвалби – тези, които знаят за какво става въпрос могат да се досетят за рядко срещаната концентрация на високо качество, която ще ги очаква!

Всички вие, които посещавате този блог, защото искате да намерите някоя винена подробност сте сърдечно поканени:

На 4 юни, във Vintage Club, София, ул. Иван Вазов 16, от 16.00 до 20.00 часа.

Ще бъдем благодарни за вашето искрено, но умерено съдействие за популяризирането на събитието!

Молим ви, не водете приятели, които просто няма какво да правят в този ден и принципно обичат да пийват, но главно водка. Не водете и мрънкачи-разбирачи, които никога няма да си купят тези вина, независимо колко са им харесали.

Доведете хора, които ще разберат и уважат тези вина или такива, които са жадни за нови усещания.

От време на време минавам да видя какво правят някои от любимите ми ресторантьори в София и да почешем заедно езици. Така стана и преди Великден. След отклоняването от моя страна на поканата за кафе (след 150-те, които поглъщам на ден, борейки се с дипломната си работа) бях попитана да ли не бих пожелала да опитам едно вино. По леко угриженото лице на питащия разбрах, че няма да се веселя, а че ще трябва да кажа дали виното има дефект. Любимо. И то на обяд 🙂

Наляха ми искрящо плодово и благоуханно вино (Санта Сара Бин 41 Мерло), което само преди час е било върнато от клиент с аргумента, че било „кисело“…, аха. На виното му нямаше абсолютно нищо, но разбира се, то е било прието обратно и не е било прибавено към сметката на клиента. Никак не е евтино.

Много съм притеснена от изникващите незнайно откъде и разбъкалите се навсякъде мноого важни винени експерти, които си позволяват да преминат граница, която допреди години не са знаели, че съществува. Ехоо, вино се връща (и не се заплаща) само ако има корк, а не защото сте станали с леко схванат врат…

У нас горе-долу важи правилото, че 80% от връщащите бутилката с възражението, че има корк не са сигурни в това, а 90% от (не)приемащите бутилката идея си нямат какво е това корквана бутилка. В конкретния случай от страна на ресторанта е било действано на принципа, че клиентът е цар. Който е бил напълно гол…

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. “Бакхус” и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

II част – SLWC, Clos du Val, Imagery, Walter Shug и равносметката

На следващия ден ще играем на винен туризъм. През изминалите две години много се писа и изговори за легендарната дегустация от Париж 1976. Не само за жертвите на винената журналистика и реклама, но и за занимаващите се професионално с вино е желателно да посетят избите и от двете страни, участвали в дегустацията променила завинаги винената констелация Франция-САЩ (повече можете да прочетете в сп. Бакхус, месец …2007). Така, че по моя молба се отправяме към Stags’ Leap District – един от най-старите райони в Напа Вали, чийто вина олицетворяват елитното калифорнийско каберне совиньон. В него се намират две от избите участвали в Парижката дегустация: Stags’ Leap Wine Cellars (да не се бърка със Stags’ Leap Winery) и Clos du Val.

Има още →

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. „Бакхус“ и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

I част – Малко обща информация и Bonny Doon

Като всеки осми българин и аз имам роднини в Съединените Американски Щати, които, в рамките на възможното, се опитвам да посещавам редовно. Поредното такова посещение се случи през есента на 2007 година и имайки предвид професията ми беше ясно, че виното ще е основен акцент в него. Намирах се в непосредствена близост до калифорнийските и колорадски лозя. За доста екзотичните изби в щата Колорадо ще стане дума някой друг път; сега бих искала да разкажа за няколко изби в Калифорния, които си струва да посетите.

Има още →

от Ники Русиновски

в една самотна петъчна вечер наскоро разходих кучето, купих си една бутилка бяла „манастирска изба“ на специалната цена за ценители 1,40 лв. (това можеш да го прескочиш, само те бъзикам, ти нали си спец по виното…) 

… прибрах се, изпих си сам бутилката за няма и 20 минути, което никога не ми се е случвало и вече задрямвах с ТВ-то и щастливата мисъл, че съм убил този ден, когато… 

… звънна телефонът и бивша колежка ме замоли настойчиво да идем на клуб тази вечер, понеже детето и мъжът й били на село и имала свободна вечер и т.н…. 

обясних й кротко, че съм пиян като донски казак, легнал съм си чисто гол, завил съм се и съм почти заспал (всичкото си е чиста истина)… тя ме замоли още повече, аз се ядосах и понеже тя има да изкупува стари грехове пред мен и постоянно ме врънка да й простя разни неща от едно време, й затворих телефона…  

Има още →

от Ясен Захариев

Произведението е носител на I. награда в литературния конкурс „Виното-осъзната наслада“ 2006 и поводът за едно от най-приятните ми запознанства през изминалите две години.

Жегата по обедно време, в края на месец февруари, беше нетърпима, а слънцето припичаше толкова безмилостно, че под каската, в потната глава на Габровеца, изплува образът на под-полковника по военно обучение от гимназията, който обясняваше: “При ядрен взрив се обръщате с гръб, залягате с ръце на главата, краката към епицентъра и по възможност да сте на сянка!” Всички се обръщаха към него с “Г-н. Под-покойник”. После в съзнанието му се появи образът на учителката по физика, която разправяше, че слънцето е нестихваща атомна бомба. Понеже не издържаше вече на жегата и нямаше как да застане с крака към епицентъра, той реши, че независимо от риска да го спипат, трябва да изпуши една цигара на сянка.

Има още →

По време на посещението си в Бордо за Винекспо 2007 се отбихме и в Шато Мутон-Ротшилд в Пуяк. Поради прекалено личния характер на мнението ми за това шато, текстът за него беше изваден от статията за сп. Бакхус

Ако другите Premier Grands Crus от Бордо излъчват достолепие и въздържаност, Мутон-Ротшилд е крещящо, цветисто и поляризиращо. И не заради етикетите на вината, рисувани от най-известните художници на нашето време, заради въвеждането на бутилирането в шатото или заради безпрецедентното му повишаване в класификацията от 1855г.  от втори в първи клас. В маркетингово отношение имението е късче Америка в Бордо, а не мога да си представя по-силна love–hate-връзка от тази Бордо-Америка.

В Мутон-Ротшилд няма никакъв проблем да посетите избата. Вие и още стотици други туристи от цял свят. Обаждате се, заявявате групата и хоп, даже виждате частния музей на Ротшилд с предмети на изкуството, свързани с винената култура, иначе неотворен за обществен достъп. На рецепцията на огромното имение ви разпределят в една от групите и турът започва. Първо ви набутват в една зала, в която гледате филма, с който баронеса Филипин дьо Ротшилд ви поздравява с добре дошли и накратко разказва историята на успеха на шатото. Подборът на думите и изразите в този филм е такъв, че да не остави съмнение колко велики са Ротшилд и техните вина. Някои от французите от нашата група, явно с малко повече якобинска кръв, не приемат особено добре филма.

  Има още →