Tag Archives: професия

Преди няколко лета розето изведнъж стана модерно и от спяща красавица за една нощ се превърна в любимец на часа. Малинови розета, лучени розета, розета с цвят на сьомга, розова кава, розово шампанско … розово небето?

Стигматизирано досега като вино за лековати хора и несериозни поводи, като леко вулгарна кръстоска между бяло и червено вино, нямаща нищо общо с виненото ценителство, преди няколко години розето изведнъж се изпречи пред носовете на производители, журналисти и консуматори и смело поиска своя дял от вниманието им. Не навсякъде, разбира се – докато някои от винените пазари отчитат невероятен скок в продажбите на розе, за други то си остава незначителна част от пейзажа. Това кара анализаторите във винения бизнес да си задават въпроса дали интересът към розето е сериозна тенденция или краткотраен летен флирт.    

Освен обемите на продажба новото при розето е и вниманието, което му обръщат досега игнорирали го пазари и производители. За традиционни, и към момента силно стагниращи, винени пазари като френския например то се явява спасителната сламка в тежки времена. Пазарът е толкова примамлив, че някои изтъкнати шата от Бордо пускат розови вина на пазара, а в Прованс се появи първото луксозно розе с цена 100 долара за бутилка.

Именно поради така наречената “несериозност” на розето нарасналият интерес към него може да се използва умело в борбата за пазарен дял. Налагането на по-сериозните, сухи и качествени розета с потенциал е задача за чисто винените целеви групи, докато по-леките и сладки розета, окачествявани пренебрежително от сериозните ценители като alcopops, могат да се превърнат в алтернатива на бирата и на т. нар. flavored alcoholic beverage като Smirnoff Ice или Bacardi Breezer.  Има още →

Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я на единия от братята си: “Виж какво смешно заглавие – куо вадис…” Деветгодишният ми по това време брат ме погледна с презрение, примесено с опрощаващо снизхождение, защото ей сега ще ме осветли по един важен въпрос и каза: “Каква си глупава само, тука пише кво вадиш!”

По-късно и двамата бяхме избавени от заблужденията си, но това е без особено значение за този материал. Спомних си за тази случка, защото нанизът от прочити на латинския израз се припокрива с въпросите, които се въртят в главата ми след първия конкурс за най-добро българско вино на сп. “Бакхус”, а именно:

– накъде отива българското вино и върви ли изобщо то или стои на едно място и

– какво вади то на бял свят: нови, интересни неща или изтъркани трикове и поизплашени мишки от ръкава на магьосника?

Който каквото и да казва или мисли по въпроса, първият конкурс за вино на годината, организиран от българската винена преса е вече факт. С това тя, с малко закъснение, се нарежда до подобни, изключително престижни, конкурси в други страни и заявява желанието си да даде своя принос в оценяването на виното от гледна точка на ценителя и пазарните тенденции. Смея да твърдя, че закъснението се дължи на българското вино, а не на българската винена преса или на българския винен ценител.

Има още →

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. “Бакхус” и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

II част – SLWC, Clos du Val, Imagery, Walter Shug и равносметката

На следващия ден ще играем на винен туризъм. През изминалите две години много се писа и изговори за легендарната дегустация от Париж 1976. Не само за жертвите на винената журналистика и реклама, но и за занимаващите се професионално с вино е желателно да посетят избите и от двете страни, участвали в дегустацията променила завинаги винената констелация Франция-САЩ (повече можете да прочетете в сп. Бакхус, месец …2007). Така, че по моя молба се отправяме към Stags’ Leap District – един от най-старите райони в Напа Вали, чийто вина олицетворяват елитното калифорнийско каберне совиньон. В него се намират две от избите участвали в Парижката дегустация: Stags’ Leap Wine Cellars (да не се бърка със Stags’ Leap Winery) и Clos du Val.

Има още →

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. „Бакхус“ и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

I част – Малко обща информация и Bonny Doon

Като всеки осми българин и аз имам роднини в Съединените Американски Щати, които, в рамките на възможното, се опитвам да посещавам редовно. Поредното такова посещение се случи през есента на 2007 година и имайки предвид професията ми беше ясно, че виното ще е основен акцент в него. Намирах се в непосредствена близост до калифорнийските и колорадски лозя. За доста екзотичните изби в щата Колорадо ще стане дума някой друг път; сега бих искала да разкажа за няколко изби в Калифорния, които си струва да посетите.

Има още →

По време на посещението си в Бордо за Винекспо 2007 се отбихме и в Шато Мутон-Ротшилд в Пуяк. Поради прекалено личния характер на мнението ми за това шато, текстът за него беше изваден от статията за сп. Бакхус

Ако другите Premier Grands Crus от Бордо излъчват достолепие и въздържаност, Мутон-Ротшилд е крещящо, цветисто и поляризиращо. И не заради етикетите на вината, рисувани от най-известните художници на нашето време, заради въвеждането на бутилирането в шатото или заради безпрецедентното му повишаване в класификацията от 1855г.  от втори в първи клас. В маркетингово отношение имението е късче Америка в Бордо, а не мога да си представя по-силна love–hate-връзка от тази Бордо-Америка.

В Мутон-Ротшилд няма никакъв проблем да посетите избата. Вие и още стотици други туристи от цял свят. Обаждате се, заявявате групата и хоп, даже виждате частния музей на Ротшилд с предмети на изкуството, свързани с винената култура, иначе неотворен за обществен достъп. На рецепцията на огромното имение ви разпределят в една от групите и турът започва. Първо ви набутват в една зала, в която гледате филма, с който баронеса Филипин дьо Ротшилд ви поздравява с добре дошли и накратко разказва историята на успеха на шатото. Подборът на думите и изразите в този филм е такъв, че да не остави съмнение колко велики са Ротшилд и техните вина. Някои от французите от нашата група, явно с малко повече якобинска кръв, не приемат особено добре филма.

  Има още →

  И на други неща

Кариерата ми започна с наказание и по характерната за тази фирма схема без провинение от моя страна.

Летателната ми книжка не беше заверена навреме, което беше работа на всеки друг, но не и моя и всъщност не можеха да ме наказват за това, мислех си аз, но в края на краищата малка групичка от курса се оказахме точно в тази ситуация. Задачата ни беше да клечим пред бараката, в която се помещаваше деловодството и да пишем входящи и/или изходящи номера на командировъчните, както  и … да плискаме през половин час кофи с вода пред входа на бараката, за да охлаждаме лелите-деловодителки: комедия дел арте.  

Всички останали от випуска вече се намираха на морето и правеха първи стъпки в професията или по плажа. За щастие, понякога съдбата си върши работата и лискането на вода споделях точно с тези хора, с които бях станала близка по време на курса. Лошото беше, че мен ме „превозиха“ по-рано и аз заминах сама.  

Има още →

Предстоеше ми курс от 45 паметни  дена, по време на който щях да изучавам  основните предмети: „Основи на общуването с жени“, „Интригата като изкуство“, „Завистта – главен двигател на професионалното издигане“, „Лицемерието и всичките му лица“, „Ти си най-красива, другите не струват. Показвай им го всеки ден“ и второстепенните „Устройство на самолетите тип …….“, „Аварийно-спасителни средства“, „Първа медицинска помощ“, „География и метеорология“ и  „Култура на обслужване“.

Съмненията, че може би не точно тук е професионалното ми място, които с такава сила ме бяха обзели по време на изпитните кръгове започнаха да се затвърдяват по време на курса на обучение. Сравнявайки веселата и леко ненормална компания на брат ми в „Белеър“ с Пришълките, които седяха по чиновете с обувки на високи токчета, кожени палтенца и с по четири златни пръстенчета на една ръка, които когато не рееха поглед из далечината си оглеждаха маникюра, се питах дали всичко това не беше една голяма грешка и дали адвокатът в края на краищата не беше прав.

Има още →