Яна (несъвършенството прави стила …)

или

Кратки дегустационни характеристики на най-популярните винени сортове

ЧЕРВЕНИ СОРТОВЕ

Каберне Совиньон

Широк диапазон от аромати и вкусове.

– при недостатъчна зрялост се забелязват “зелени“ нотки на трева и чушка;

– при пълна физиологична зрялост – черна боровинка, касис;

– в калифорнийските и чилийски кабернета – мента или евкалипт;

– в австралийските – маслина;

– високият афинитет към дъба му придава многобройни вторични характеристики – ванилия, тютюн, кафе, кедрово и сандалово (сладко) дърво, мускус, пикантни нотки.

Каберне Фран

– в чистосортов вариант – благоуханни, ароматни и меки вина с нотки на малина и касис – Бордо;

– растително-тревисти нотки в хладните райони по Долината на Лоара, Франция и Фриули и Трентино-Алто Адидже в Италия;

– понякога графитени нотки.

Мерло

– мека и обла структура, апетитни нотки на слива и стафида;

– подобно на каберне совиньон при непълна зрялост или по-хладен климат – тревисти и зеленчукови нотки;

– при пълна зрялост – нотки на касис, къпина, боровинка, шоколад и подправки.

Пино ноар

Сортът с най-деликатните, чувствени и трудни за дефиниране аромати, базирани на червени плодове:

– ягода и малина

– понякога придружени с нотки на сладки подправки и тамян;

– при по-хладен климат и непълна зрялост – ментови и растителни нюанси;

– когато е напълно узряло – малина, ягода, череша;

– при по-екзотичните екземпляри – дива къпина, черница, горска ягода.

– в горещ климат и презряване на гроздето – силни конфитюрени нотки.

– в процеса на отлежаване в бутилката – копринено-гладка структура и изключително привлекателни нюанси на трюфел, кожа, дивеч, горска шума.

Сира/ Шираз

Вината от този сорт се отличават с плътен и дълбок мастилен цвят и ароматни нотки на:

– дим, цветя, пипер, мента и други пикантни подправки;

– месо на грил, дървени въглища, катран;

– при по-хладен климат, независимо дали е Северна Рона или региони в Австралия, на преден план излизат мента, пипер и като цяло пикантността на сорта;

– колкото по-топъл е климатът, толкова повече се засилват нюансите на къпина и шоколад;

– отлежаването прибавя смолисти и дивечови нотки.

Небиоло

Отличаващият се с висока киселинност и изобилни танини пиемонтски сорт, от който се правят вината Бароло и Барбареско, притежава интересен и разнообразен ароматен и вкусов спектър. Той комбинира аромати на:

– теменужки, рози и дим

с тези на:

– трюфели, копър, ликорис (женско биле) и смола.

Санджовезе

Доминиращият в едно тосканско вино сорт се отличава с високо стилово разнообразие на вината, които могат да бъдат получени от него:

– млади, свежи и сочни аромати на череша и вишна;

– богати, концентрирани, дълголетни, отлежавали в дъбови бъчви, с аромати на тъмни череши, слива, билки и дафинов лист;

– контактът с дъба му придава нотки на чай, ванилия и сладко дърво;

– с напредване на възрастта се развиват нюанси на кожа и дивеч.

Барбера

Наричаната още “делничният пиемонтски сорт” барбера се отличава с висока киселиннност и невероятно хамелеонска способност да варира в характеристиките си в зависимост от добива на лозето:

– в рутинния си ежедневен облик барберата е сочна, плодова и непретенциозна;

– възможна е и пълна метаморфоза и тогава барберата е концентрирана и пищна с ноки на череша, слива;

– допълнени от ванилия и сладки подправки, когато е отлежавала в нов барик.

Темпранийо

Всестранно надареният сорт е главната опора на вината от Риоха, Рибера дел Дуеро и много други испански вина:

– от него се правят както млади и сочни вина с аромати на червени плодове, главно ягода, така и по-сериозни, отлежавали в дъбови бъчви вина с аромати на ванилия, ликорис (женско биле) и тютюн;

– с възрастта се развиват нотки на кожа;

– сортът притежава много интересни, плодово-пикантни характеристики, които носят обаче и белег на известна неутралност, т.е. трудно е да се запомнят конкретните му сортови белези. Ето защо той често се купажира с по-ароматни сортове като гарнача, която се отличава с по-малко танини и багрилни вещества, но затова пък с по-интензивен и конкретен аромат.

БЕЛИ СОРТОВЕ

Шардоне

Много хора смятат думата шардоне за синоним на бяло вино или за марка вино – на такава невероятна популярност се радва днес този сорт. Тя се дължи на невероятно широкия спектър от ароматни и вкусови характеристики, които шардонето може да развие в зависимост от различни почви, климат или хрумвания на енолозите.

В родината на шардонето – Бургундия – то варира от посредствено и безинтересно до интензивно и комплексно.

В Шабли то е минерално, стегнато, жилаво, цитрусово и предимно без дъб;

В Кот дьо Бон, под формата на легендарните Мюрсо и Шасан-Монраше то е отлежавало, а често и ферментирало в дъбови бъчви, със значителен потенциал за отлежаване, богато, интензивно, с аромати на зрял цитрус и жълт плод, ванилия, препечена кора от хляб, мед и ядки.

В Новия свят ароматите преминават в друг спектър и се движат между:

– пъпеш, жълта ябълка и грейпфрут (в по-хладен климат) и

– круша, манго, лайм и ананас (от по топли региони).

Сам по себе си не особено ароматен сорт, шардонето показва висок афинитет към дъба и това се изразява в плътна закръгленост с маслени нотки, както и в нотки на дим, тост, канела и ядка.

От същото семейство:

Пино блан

– при висок добив на лозето пино блан може да бъде доста неутрален и безцветен, макар и чист и свеж.

– може да бъде и екстрактен и пищен, отличаващ се с нотки на ядки, деликатна опушеност и мускатов характер – Алто Адидже, Елзас.

Пино гри/пино гриджо/граубургундер

– често с лек меден оттенък в цвета, може да бъде характеризиран като междинен пост между неутралния му братовчед пино блан и откровено ароматния и уханен гевюрцтраминер;

– опушени, деликатно пикантни и в отделни случаи маслени нотки.

Совиньон блан

Франция – Сансер, Пюи Фюме – благоуханен, свеж, но не натрапчив. Прясно окосена трева, коприва, бъзов цвят и цариградско грозде са ключовите аромати и вкусове, подплатени от минерални, пикантни и нотки на типичния за почвите в областта кремък и варовикова глина.

Нова Зеландия, Марлборо – самоуверен, интензивен, в зависимост от степента на зрялост и стила доминират зелени грахови и бобови шушулки и зелени аспержи или акация, грейпфрут, манго, маракуя, гуава.

Ризлинг

В германската си родина – областите Мозел и Райнгау – ризлингът се отличава с невероятна елегантност и прецизност и аромати на:

– костилков плод (праскова и кайсия), ябълка, жълт и зелен лимон и мед.

– шистените почви по долината на Мозел придават на тамошния ризлинг уникална минералност, която се изразява в развиването на медени и понякога петролено-керосинови нюанси.

Елзаският ризлинг е коренна противоположност на немските и австрийски ризлинги и се отличава със:

– строга и елегантна сухота;

– цитрусов плод;

– флорални нотки.

Австрийски ризлинг:

– висока минералност, костилков плод (бели кайсии), грейпфрут, цветя.

Австралийски ризлинг – от Клеър и от Идън Вали:

– нотки на зелен и жълт лимон;

– с възрастта се развиват минерални и петролени нотки.

Гевюрцтраминер

.. като разходка из магазин за парфюми – розови листа, канела, джинджифил, личи, манго.

Мускат

Известен най-вече с благоуханните си мускатови характеристики, независимо дали като сухо или като десертно подсилено вино.

– в сладкият си, подсилен с алкохолен дестилат вариант мускатът придобива аромати и вкусове на сушени, желирани плодове; ядки, мед, конфитюр от дюли;

– качественият сух мускат се отличава с екзотична ароматност и с подкупващи нотки на прясно грозде, рози, стафиди, захаросани портокали и ананас.

Грюнер Велтлинер

Австрийската гордост представлява кристално свежо и богато сухо бяло вино с доста разнообразни аромати и вкусове:

– бял пипер, семена от копър, пролетни цветя;

– грейпфрут и зрял жълт плод – жълта ябълка, зрял банан;

Вионие

Запазената марка на модерния напоследък сорт от Северна Рона са благоуханните аромати на:

– пролетен цвят и жасмин

и богатият, плътен вкус на:

– праскова и кайсия.

Отглеждането му при по-топъл климат (Австралия, САЩ) може да резултира във

– висок алкохолен процент, пикантни нотки и пищно тяло.

Дали Коледа, Нова Година или просто петък, но има дни, в които голяма част от нас се забавляват така сякаш утре не съществува. Преди хиляди години човекът открил алкохола, а на следващия ден – махмурлука. От тогава насам сме научили много за нещата, които го причиняват, но малко за ефикасното му лечение. Безспорно най-добрият начин да избегнем махмурлука е като пием в по-малки количества. Силата на този аргумент обаче се оказва почти равна на нула в решаващия момент.

Физиология:

При приемането на алкохол той преминава от стомаха в тънкото ни черво. Малка част от него се абсорбира там, по-голямата част се отправя към черния дроб. Черният дроб може да усвоява чрез метаболизъм само по една напитка на час, останалото количество се придвижва с голяма скорост из системата ни, засягайки и други органи. Когато черният ни дроб работи на високи обороти, той не усвоява гликозата много добре. Това снижава кръвната ни захар, правейки трудно концентрирането ни и подбужда панкреасът да произвежда повече от нормалното количество инсулин, който от своя страна може да предизвика треска и повишено изпотяване. Сърцето също работи с ускорен темп, което увеличава и кръвното ни налягане – вероятна причина толкова много закоравели пиячи да получават пристъпи на сърдечна недостатъчност на следващата сутрин. Бъбреците ни реагират на диуретичните свойства на алкохола и отделят урина повече от нормалното, което не само, че дехидратира тялото ни, но и намалява количеството на електролити в кръвта ни – натрий, калий, калций и магнезий.

Митология – някои истини и митове за махмурлука:

– хората в добро физическо състояние се справят по-добре с махмурлука, защото кръвообращението им е по-добро;

– по същата причина движението (танците) по време на приемане на алкохол спомагат за по-доброто му усвояване от организма, но спортуването на другия ден не се препоръчва;

– някои учени вярват, че щастливите пиячи имат по-лек махмурлук от тези, които пият от мъка или лоши чувства;

– употребяващите редовно алкохол усвояват по-бързо алкохола от инцидентните консуматори, но само до известна граница; пиячите с увреден черен дроб имат много по-лош метаболизъм и се справят по-бавно с усвояването на алкохола;

– мит е, че смесването на алкохола ще ви докара по-лош махмурлук. Сменянето на напитките по-скоро ще ви изкуши да пиете повече, защото с всяко ново питие и вкусът е различен и нов, особено важи за сладки коктейли, които прикриват вкуса на алкохола, като пина колади и плодови дайкирита. Затова и се казва, че с коктейли напиването е много неприятно.

– мехурчетата на пенливите вина действително вкарват алкохола по-бързо в кръвообращението ни, но това не означава, че от шампанско ще се напием по-бързо или по-лошо. Важен е не източникът на алкохол, а нетният алкохолен процент, който приемаме и всеки ще се съгласи, че има съществена разлика между 8, 12,5 и 15% алкохол.

– друг често срещан съвет е приемането на храна преди и по време на консумирането на алкохол, което ще забави навлизането на алкохола в кръвоносната ни система.

Има още →

Майка ми има профил във Фейсбук. Очаквам скоро да ме помоли да изберем заедно смартфон, за да може да се чекира от местата, на които ходи с другите момичета на нейната възраст. Готова е, има си профил във Foursquare. Аз също имам, но фактът, че и тя има, автоматично ограничи до минимум използването му, защото не виждам смисъл в това да й давам сериозна преднина в играта „Къде отиваш и с кого?”, която си играем от около двайсет години. Шегувам се, отдавна е по-добре аз да знам тя къде е, отколкото обратното, но истина си остава, че използвам много рядко профила си в тази мрежа. Не защото не виждам чак такъв смисъл да знам кой къде ходи – това може да спести много драми- а защото не искам да чета какво пишат хората там. По същата причина и не гледам телевизия – имам слаби нерви и стомах от крехка детска възраст. Не мога да избегна обаче Фейсбук, където поддържам няколко работни профила, тъй като предметът им на дейност акумулира най-много посетители и интерес точно в социалната мрежа. А и съм харесала страници на достатъчно на брой (небългарски) вестници и списания, та така държа себе си информирана за това, което ме интересува. Медът идва с жилото, знам, и затова наред с всичко, което ми трябва получавам и това, което не ми трябва: огромен брой Фейсбук „приятели” и течението от техните снимки, проникновения, откровения и умозаключения. Най-много ми духа от едно нещо: широкоплощното, всеобхващащо хвалене. Изтъкването на собствени способности, придобивки или предимства ми е толкова неприсъщо, колкото трета ръка, и затова се отнасям към него като към същата: с недоумение, ирония, сарказъм, на моменти с отвращение. Даже гениално (о, пардон, хвалба) изреченийце си измислих: „Хвалбите във Фб: истинското дегоржиране на социалната ни нелепост.”

Справки що е дегоржиране – тук.

Готова съм да премина през достатъчно на брой клипове с надарени деца, снимки на животни и констатации, че навън заваля, само да не трябва да виждам хвалене, ама нейсе. От друга страна така разбирам за някои, че са ок – с месеци нищо и щом се пооправят финансово или социално – стената ми избухва със снимки на топ-локации от ‘секакъв вид.

Имам си личен Топ 7, разбира се, само дето още не съм успяла да го подредя:

– снимането с известни личности – кое трябва да ми харесва, това, че снизходително застава до мен, докато дишам тежко или че не мога и дума да обеля и го гледам като теле?

– чекирането от скъпи ресторанти, при иначе завидна сдържаност във Foursquare – ние можем, имаме и знаем, вие – не. Комплексарщина – чекирайте се винаги или никога, мамка ви.

– приготвени лично ястия или десерти – видно е, че са първите такива и са суууупер скучни, така че стига;

– снимането на най-скъпите вина или алкохоли, които пием – да замоля за снимка и на ежедневните ви питиета?

– селфита – абсолютна чекия и като такава – понамирисват и цапат

– feeling blessed, на бг- чувства се благословен/а в нечия компания – благословен/а? Ма сериозно ли?

– текстове към снимки, съдържащи думата „уникално” – става ми жал за приложението на думата в българския език напоследък. Една снимка наскоро показваше гадно кафене-ресторант в центъра на София, известно с това, че сменя мазнината за цацата само в началото на летния сезон и го наричаше уникално. Замислих се, може пък да е… Мога да водя хора там, които ми се иска да отровя.

Ако сте добро приятелче, ще поствате интересни за другите неща: оригинални, забавни, социално или културно значими, а няма да натрапвате на другите размишленията, действията или придобивките си. Както и жаждата ви за признание.

Зайче за финал

или

За любовта и от мен

Свети Валентин е новият 8 март, разбрахме го вече, добре.

Аз съм един от тези човеци, които го усещат директно върху физиката и психиката си, защото основният въпрос, който ми се задава от седмици насам е: „Имате ли свободни места за петък?”. Освен, че трябва да съм пряк свидетел на второто за година напъване на българския мъж да се информира колко струват розите и евентуално една вечеря, принципно имам страхотен проблем с празнуването на каквото и да било по команда. Дълги години се извинявах за злонравието си около Коледа и Нова година със Сатурновата дупка, в която уж тъна, защото рожденният ми ден се пада между тях. После си казах, че съм на достатъчна възраст и с прекалено малък умствен багаж, че да крия истинското си мнение и обявих, че тия празници могат да ходят на майната си и аз не искам весело да ги празнувам, защото някой някъде така бил казал. Ай, сиктир, каза половината Козирог в мен, докато другата половина Козирог притеснено нашепваше, че това са семейни празници и според всички многознайници-астроложки аз би трябвало особено да ги уважавам. И астроложките да вървят на майната си.

Явно много хора се чувстват принудени, ако не да покажат, поне да кажат нещо за любовта тези дни, защото потокът от снимки, постове, заявления, умозрения и протестни декларации около мен е огромен. Хора, които никога не съм си мислила, че знаят значението на думата „любов”, камо ли пък да се замислят дали искат да я изпитат, пишат текстове за нея. Други, по-обиграни, преминават към философски текстове в стил „Какво е любовта?”. Един от кръщелниците ми съвсем сериозно ме попита дали не мога да му помогна да напише любовно стихотворение за боготворената от него към момента (точно пък аз…)

Натисната от всичко това, а и имайки се за старо куче, оцеляло от многобройни катастрофирали връзки се замислих дали вече не знам какво е любовта? Тези от нас с понапредналите ЕГН-та по всяка вероятност вече сме се научили да правим разликата между влюбване и любов и вече би трябвало да сме нясно какво търсят хората всъщност: не любовта, а оцеляването й. Делникът и битовизмът скапват и най-чистото чувство, спор няма. Те обаче се явяват особено удобен, и очарователно лицемерен, повод  да прикрием това, което всъщност разкапва любовта и шанса ни за дълга и щастлива връзка: желанието да променим другия човек и да му отнемем свободата. До този адски прост извод достигнах аз след толкова години гледане и участване и никой не може да ме убеди, че е друго. Космите в мивката, дори от време на време непуснатата вода в тоалетната, хъркането, мръсните чорапи или чинии, някое друго гадно навиче, всичко това може не може да се сравни с разрушителната сила на желанието на хората да правят други хора несвободни. Да се играе по техните правила, с техните цели, идеи или представи.

А е толкова просто да живееш и да оставиш и другите да живеят, да обичаш по свой начин и да не искаш да те обичат по същия, да отидеш да тичаш и да оставиш другия да лежи, да не одобряваш, но да не забраняваш, да не разбираш, но да не отхвърляш, да гледате в една точка, но да имате различни мнения кой е най-прекият път до нея, да оставате насаме с мислите си, за да ги обмените по-късно…

И както веднъж един приятел, реномиран психотерапевт отвъд океана, каза на друг мой приятел: „ Всичко това и … ебане му е майката, Иване. Секс, докато можеш.“