Да станеш на 40 в България през 21 век е един от кошмарите на модерната бг-уомън. Моят беше да стана на 38 и оттам нататък го взимах по-леко, като все пак трябва да кажа, че много лампи за неизбежния ход и неизчерпаемост на човешката глупост ми светнаха и през годините, в които ми предстоеше да стана на 41 и на 42.
Годините около 40-те повечето българки прекарват покрити с воала на странна невидимост, може би защото и те самите, както пишеше на една снимка във Фейсбук, не знаят дали искат да се влюбят или да се пенсионират.
Първото схващане на врата в живота ми ме накара да се огледам какво толкова й е лошото на средата на живота и честно казано, открих повече преимущества, отколкото недостатъци.
Моят списък с 12 причини да не се притесняваш, че ставаш на 40:
- Виждаш и разбираш неща, за които преди си нямала никаква или погрешна идея. „Първите 40 години съставят текста, а следващите тридесет – коментара към него…”, казва Шопенахуер и продължава: „…, който ни научава правилно да тълкуваме истинския смисъл и взаимовръзките в текста, заедно с поуката и всички нюанси… Към края животът заприличва на приключващ карнавал – падат маските. Тогава виждаме какви са били всъщност хората, с които сме имали досег в житейския си път.”
- Провалът не е трагедия, успехът не е неизменен, всичко е живот. Гледай да го живееш, за да видиш как едното може да се обърне в другото.
- Свободата да кажеш на продавачката в хипстърския биомагазин, която ти казва, че кокосовото масло е единственото и ултимативно средство за почистване на лицето: „Не. Изобщо не ме кефи. От него получавам акне.” Ако си на 20 ще си ходиш с акне още поне десет години.
- Няма нужда да се преструваш, че харесваш „правилните” хора или неща. Правиш все по-малко компромиси с хората около себе си и просто вече нямаш толкова време да слушаш глупости или да задоволяваш чужди капризи, в резултат на което филтрираш сериозно боклука и се обграждаш с правилните хора.
- Спокойно отиваш на обяд или вечеря сама, няма нужда от „Мария, която да ми прави компания, защото не мога да седна сама на маса, всички са с някого.” Отиваш, заради храната, не за да те видят. Наяждаш се, отиваш си, няма драма.
- Няма нужда да губиш време с прогнозата за времето – коленете ти я казват.
- Спокойно можеш да гледаш в захлас свежите 20-годишни репички и да им се възхищаваш на сияещите кожа, коса и стегнати ръце. Знаеш, че освен, че няма смисъл, няма и как физически да се върнеш там, на 35 не мислиш точно така.
- Ако си внимавала навремето, си видяла, съответно пипнала и опитала, всичко, което може да предложи нощния живот. Да те събудят, ако направят коктейл с вода от Марс или се появи мъж с два пениса.
- Наясно си с граматиката и стъпването на човек на Луната е част от твоя живот. Колко 30-годишни могат да се похвалят с това?
- Ситуацията с мъжете е win-win: по-младите ще се огледат в твоя опит и зрялост; по-възрастните – горе долу в същото плюс във все пак по-крехкото от тяхното тяло.
- Епохата – в 21 век сме! Преди векове хората са живеели до 40, по времето на майка ти са считали 40-годишните за възрастни, днес 40 са новите 30 – животът е пред теб. Можеш да смениш кариера, да започнеш проект, който отлагаш от толкова време, можеш да родиш дете.
- Знаеш, че не си идеална, но вече имаш куража да попиташ кой определя идеала и кой дефинира дефекта?


Моят кошмар са ученическите години! Никога, не бих си пожелала да се върнат! Колкото до 40-те, в края на декември ги навършвам и мисля да си обуя кецовете:). Към всичко написано, добавям и това http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1096-8-prichini-mazhete-da-tzenyat-zhenite-nad-40.html
Съм един мъж на 42. и съм почти наясно с въпроса, отговорът на който е 42 🙂 ако искаш, мога да ти го доверя някога…на чаша вино
Който е наясно с въпроса, чийто отговор е 42, безспорно е наясно с всичко 🙂
Придържам се към т.8 ;)))
Най-прекрасните години за една жена – мужду 40 и 50!