Задавали ли сте си въпроса защо в западните общества алкохолът е разрешен от закона, а марихуаната или опиумът например – не? Употребата на едно конкретно психоактивно вещество се толерира, докато тази на много други субстанции е поставена извън закона и обществено приемливото.
Очевидно е така поради дълбоките исторически и културни корени, които консумацията на алкохолни напитки има в човешката история. Те са неотделна част от човешкия бит от най-древни времена. Още преди модерната ера алкохолните напитки са познати на всички племенни общества с изключение на тези в Австралия, Океания и Северна Америка (именно затова там последствията от въвеждането на алкохола сред местните племена са особено тежки). Населението на древна Гърция било известно с прекомерното си пиене. В древен Рим напиването било почти национално развлечение, в следствие на което управлението на колесница в пияно състояние се наложило да се смята за нарушение. Алкохолът обикновено се е произвеждал в занаятчийски обем най-вече от излишни селскостопански продукти и постепенно става част от семейните и обществени традиции.
Днес алкохолът е официално благословената смазка на модерното общество. Може да бъде намерен навсякъде и по всяко време, цените му са по-ниски от тези на безалкохолните напитки и консумацията му се счита едва ли не за част от добрия тон.
Истината е, че заради своите ефекти и рискове алкохолът не е нито по-безопасно, нито по-слабо вещество от тези, които законите ни са решили да забранят и през 2025 кръстоносният поход срещу него е повсеместен. Не стига, че икономиката на виното така и не се възстанови след Ковид пандемията, ами и Световната Здравна Организация заяви през 2025, че няма безопасно ниво на консумация на алкохол. Това беше повторено от The US Surgeon General в изявление от януари 2025 – безопасна граница няма.
Има го и другият наратив (както е модерно да се казва през 2025) – че Gen Z убива виното, защото просто не пие. Живеем обаче в бързи времена и това, което беше вярно за 2023 не е вярно за 2025. Всички маркетингови изследвания от развити винени пазари (с консумация над 18 литра на глава от населението годишно и 0 литра от виното на наш‘те) показват, че консумацията на Millennials (родените между 1981 – 1996) и Gen Z (1997 – 2012) е тази, която държи пазарът на вино жив. Жив, не в разцвет, спад в консумацията безспорно има. Ако го обърнем в разбираеми цифри – едните са на 40+ години, другите – на 28+. Всяко по-възрастно поколение може да си припомни какво точно е правило на подобна възраст. Лично аз казах „чао“ на джина и водката на 29 години и никога повече не погледнах назад.
Спад в консумацията има не само защото Gen Z не иска да пие вино поради финансови или здравословни причини. А защото винената индустрия не й го предлага по правилния начин. Gen Z иска автентичност, преживяване и марки, които да ги заговарят по разбираем за тях начин. Те искат да подкрепят хора, а не продукти. За тях е важно да знаят каква кауза подкрепят, а не традиция и престиж.
Има още
Яна (несъвършенството прави стила ...) 