Tag Archives: шампанско

„Колкото повече знам, толкова по-малко знам”, вчера изпратих вкъщи поредната група винени ученици, голяма част от които изглеждаха осенени от тази мисъл. Не е лесна работа виното, няма спор, нито пък литературата или философията е. Как се разбира кой е Левият бряг на Бордо – като стоя на брега на Гарона или гледам картата? Как така точно това вино, което хич не ми харесва е уж най-качественото? Отива ли си вино с яйца? С един вид – да, с друг вид – не? И къде е този пипер във виното?

Всъщност най-важното за виното, което трудно ви се удава да обясните когато сте в ролята на учител, е това, че то трябва да носи удоволствие. А най-важното за пиещите го е да бъдат експериментатори, които нарушават правилата („всяко правило си има…”, чували сте) и свободни от предразсъдъци души. Виното е велика мистерия и древна митология в очите на повечето хора, поради което удобен терен за изпъкване на много(не)знайковци.

За всички любопитни, но плахи почитатели на виното – няколко мита, които се нуждаят от спешно развенчаване и с които да разобличите фалшифите играчи:

1. Червеното вино е по-добро от бялото

Каза кой? Дядо с домашното вино? Бялото вино е всичко друго, но не и безхитростна алтернатива на червеното, когато го няма или навън е прекалено горещо за него. То предлага изключителна палитра от стилове, много по-богата от тази на червеното: тихо или пенливо, от сухо до десертно, с висока или с ниска киселинност, с или без дъб. Сортовите аромати са изключително разнообразни: растителни, цветисти, минерални и опушени. Големите бели вина могат да отлежават с десетилетия (шампанско, бяло бургундско, ризлинг, Шабли). Висококачествени бели вина могат да се получат само в райони с достатъчно хладен климат, който да позволи бавното и цялостно узряване на гроздето (рядкост с напредването на глобалното затопляне) и искат повече грижи и в избата, като контрол на температурата на ферментацията и на достъпа на кислород по време и след нея, температурно стабилизиране, бистрене, филтриране и т.н. На трапезата бялото вино също е доста по-многостранен участник от червеното. Ясно е, че то е виното за салати, предястия или риби. Също така обаче то е един от най-добрите партньори за телешко, азиатска кухня, пернат дивеч или джолан с кисело зеле. За десертите да не говорим.

2. Бяло вино с риба, червено – с месо

Морално остаряло правило, особено пък на фона на етническите кухни, които завладяват света и на изключително разнообразната стилистика на вината по света. Съобразявайте се с интензивността и вкусовете на цялото ястие (плюс подправки, сосове и начин на приготвяне), експериментирайте. Червеното месо на риба тон е прекрасно за пино ноар, а гъската със сладко червено зеле и тежък грейви сос – за млад ризлинг.

3. Розето е за жени

Любимо изказване на БГ-мачото. Ако ухаещите на йогурт с ягода, сладникави розета може и да са били купувани главно от жени, то сухите розета, особено тези от Прованс, формират последната наистина голяма тенденция в световното потребление на вино. През 2012 година са произведени 22.5 милиона хектолитра розе, които са около 10% от световното винопроизводство. Не сме чак толкова много жените, има и мъже, които са си купили няколко от тези милиони литри. Не се плашете, не боли.

4. Винтова капачка = евтино вино

Всяка четвърта бутилка е корквана (т.е. притежаваща дефекта „корк”, съответно негодна за консумация) и винопроизводителите от години търсят алтернатива на корка като средство за затваряне. Винтовата капачка се налага като най-качествената такава – няма коркване, няма оксидация, няма нужда от тирбушон, запазва се качеството на виното в недопитата бутилка. Как се развиват вината затворени с нея е много рано да се каже, тъй като се използва от има-няма 30 години. Коркът – от 17 век. Така, че почакайте малко преди да осъждате и отхвърляте. Може да ви подейства успокояващо, че страни, известни с качествените си вина, използват до 90% винтова капачка за вината си – Нова Зеландия, Австрия, Швейцария, Австралия.

Има още →

Дали Коледа, Нова Година или просто петък, но има дни, в които голяма част от нас се забавляват така сякаш утре не съществува. Преди хиляди години човекът открил алкохола, а на следващия ден – махмурлука. От тогава насам сме научили много за нещата, които го причиняват, но малко за ефикасното му лечение. Безспорно най-добрият начин да избегнем махмурлука е като пием в по-малки количества. Силата на този аргумент обаче се оказва почти равна на нула в решаващия момент.

Физиология:

При приемането на алкохол той преминава от стомаха в тънкото ни черво. Малка част от него се абсорбира там, по-голямата част се отправя към черния дроб. Черният дроб може да усвоява чрез метаболизъм само по една напитка на час, останалото количество се придвижва с голяма скорост из системата ни, засягайки и други органи. Когато черният ни дроб работи на високи обороти, той не усвоява гликозата много добре. Това снижава кръвната ни захар, правейки трудно концентрирането ни и подбужда панкреасът да произвежда повече от нормалното количество инсулин, който от своя страна може да предизвика треска и повишено изпотяване. Сърцето също работи с ускорен темп, което увеличава и кръвното ни налягане – вероятна причина толкова много закоравели пиячи да получават пристъпи на сърдечна недостатъчност на следващата сутрин. Бъбреците ни реагират на диуретичните свойства на алкохола и отделят урина повече от нормалното, което не само, че дехидратира тялото ни, но и намалява количеството на електролити в кръвта ни – натрий, калий, калций и магнезий.

Митология – някои истини и митове за махмурлука:

– хората в добро физическо състояние се справят по-добре с махмурлука, защото кръвообращението им е по-добро;

– по същата причина движението (танците) по време на приемане на алкохол спомагат за по-доброто му усвояване от организма, но спортуването на другия ден не се препоръчва;

– някои учени вярват, че щастливите пиячи имат по-лек махмурлук от тези, които пият от мъка или лоши чувства;

– употребяващите редовно алкохол усвояват по-бързо алкохола от инцидентните консуматори, но само до известна граница; пиячите с увреден черен дроб имат много по-лош метаболизъм и се справят по-бавно с усвояването на алкохола;

– мит е, че смесването на алкохола ще ви докара по-лош махмурлук. Сменянето на напитките по-скоро ще ви изкуши да пиете повече, защото с всяко ново питие и вкусът е различен и нов, особено важи за сладки коктейли, които прикриват вкуса на алкохола, като пина колади и плодови дайкирита. Затова и се казва, че с коктейли напиването е много неприятно.

– мехурчетата на пенливите вина действително вкарват алкохола по-бързо в кръвообращението ни, но това не означава, че от шампанско ще се напием по-бързо или по-лошо. Важен е не източникът на алкохол, а нетният алкохолен процент, който приемаме и всеки ще се съгласи, че има съществена разлика между 8, 12,5 и 15% алкохол.

– друг често срещан съвет е приемането на храна преди и по време на консумирането на алкохол, което ще забави навлизането на алкохола в кръвоносната ни система.

Има още →

Под влияние на книгата, която чета в момента – „Адските машини за желания на д-р Хофман“ – ми хрумна и заглавието на този пост, който всъщност е за пенливи вина, или за шампанско, както би казал народът на всичко, що се пени в чашата.

Една от забавните инициативи, в които участвам и на която също й се иска да допринася някак си за развитието на винената култура у нас е клуб „Винен Наблюдател“ (повече за него има тук – http://vino-nabludatel.com/). На последната ни сбирка, от която се надявам повечето да са се възстановили, решихме да не се „праим на мноо важни“ и отявлено декадентски души, които обожават доброто пенливо вино и да работим, дегустирайки това, което народът купувал за Нова Година – Искроподобните БГ-шампански.

Аз, честно казано, въпреки че реших да пиша пост по темата, се чувствам ограбена от основния инструмент за това и НЯМАМ ДУМИ!!!!

Дегустирам редовно, но такава гадост отдавна не бях преживявала и все смятах, че нещата малко са се подобрили; че не продаваме на хората развалени вина, наподобяващи опасни химически разтвори; че искаме да се състезваме с останалия винен свят (наивница… ). Бих могла да се разпростирам пространно върху щетите, които тези вина нанасят на работата по изграждането на т. нар. винена култура (кой, боже мой, ще поиска да си купи шампанско, кава или зект след едно подобно преживяване????), но ще кажа само две неща:

– на един от нас, който отказа да плюе, за да усетел максимално добре вината, му стана лошо в смисъл на „физически гадно и зле“, не в смисъл на „преструващи се глезльовци“;

– От 11 дегустирани вина:

– 3 (три) са за препоръчване. Ура!!

–  8 (осем) са

и са случай за Комисията за защита на потребителите, ако не и за други инстанции.

Ето тук са въздържаните дегустационни бележки, от които може да се разбере заглавието – защо искрящото не е пенливо (някои безалкохолни имат повече налягане в бутилката от тези осем) и как едно вино може да има миризма на мръсен парцал? Оценките, слава богу, говорят сами за себе си – Комюнике 27 Декември 2010: Български пенливи (вина?)