Tag Archives: обучение

Да се продава вино в България никога не е било лесно или поне откакто аз имам спомени за това. Борбата с ракията, бирата и двулитровите пластмасови бутилки, пълни с природни отвари никога не е спирала, но в последните няколко години започва да прилича на борба с вятърни мелници.

Един от най-често развиваните въпроси по литература в училище по мое време беше „Луд ли е Дон Кихот?” и в края на краищата повечето есета отговаряха положително – да, луд е, защото не различава реалността от мечтите си. Моите есета споделяха различното мнение, че светът би бил едно по-добро място, ако имаше повече донкихотовци в него, но, за съжаление, то не се споделяше от учителката ми. Трябваше да напасна леко мнението си, за да не ме оставят на поправка, но явно ми е в природата да се боря за избрани от мен каузи, защото до ден-днешен си действам така. Каузите не са за всекиго, работата по тях е бавна, уморителна, неблагодарна и ползите ще се видят най-рано от следващото поколение. Освен това всички, които имат пряк търговски интерес от тях се вбесяват като видят, че ти нямаш и постоянно ти вменяват мисли, постъпки и чувства, които ти и при най-голямо напрягане не можеш да си спомниш да си помислил, направил или изпитал.  

Така е и с винената култура – трудна, да не кажем безнадеждна, кауза в България, както с всяка култура между впрочем.

Като се започне от 2010, всяка година във винения бранш у нас е набеждавана за кризисна – къде като реколта, къде като продажби. Дали е така, не знам, защото като гледам не само че всички, производители и търговци, сме тук, ами и много нови играчи надойдоха, но цари единодушие, че след Ковид нищо не е същото. И както с много други неща, истината лъсва в момент на криза или дълбока промяна.

Цялата работа, свършена от малка група хора по популяризирането на виното като разумна и обогатяваща сетивно и интелектуално алтернатива на тежкия алкохол се клати на един нестабилен крак и я чакаме всеки момент да се обърне. Дано не, защото имаме напредък по някои точки:

– пенливото вино – голяма част от градската публика вече не го счита за сладък боклук, но докато прескочим етапа „просеко“ ще минат още петнайсет години.

– имаме и леко обуздаване на совиньон блана, но само леко, като вълничка след цопване на камък в езерце.

– имаме и острови на винена благодат, но течението често ги залива.

Това, което имаме със сигурност са ясно очертани фронтове и нови фронтови линии и това не е лошо, само да не беше военна терминологията. А точно това ми се струва, че се води между защитниците на различни стилове във виното – война. И победата ще е Пирова[1].

След кратък флирт с виното, клиентелата по ресторантите се завърна отново към бирата и ракията, някои преминаха към безалкохолни напитки, по здравословни или финансови причини. Без това да е облечено във формалните дрехи на един икономически анализ, нека все пак да погледнем в какво състояние на духа се намират отделните участници на винения пазар у нас в началото на 2025 година:

Вината – местните

След период на възход, българските вина се закотвиха в руслото на леко скучноватата стилистика на ниския риск. Всеобхватните проблеми на бранша стигат и до масата ни: липсата на добри лозя и квалифицирана работна ръка, било то на лозето или в избата, раждат невълнуващи работи, меко казано. Знаете ли, че катедра „Технология на виното и пивото“ в Пловдив е пред закриване? Без иновации, информиране за тенденции и разработки и прилагането им, няма как да се получи светлото бъдеще. На един гол патриотизъм няма да можем да стъпим.

Проблем на българското вино може да се окаже почти повсеместната съпротива срещу световни тенденции, които дори и неразбираеми, са реалност и не могат да бъдат игнорирани. Такава е вече десетилетната тенденция за работа с минимална намеса в избата. Такива вина са наричани у нас компоти, помии, зелев сок, домашнярки. Да се игнорира този тренд, означава да се игнорира цяло поколение потенциални потребители на вино – поколението Z, с което и да се нулира работата на всички тези, които се опитват да възпитат култура в публиката.

Има още →

Обичаш да пиеш вино, макар и главно от дядовото, предполагаш, че сомелиер и миньор са две различни неща и си що-годе грамотен? Шансът за ново занимание розовее на хоризонта – да станеш разбирач и да списваш блог за вино. Ти първото си си, но може би второто не? Няма страшно, ето няколко стъпки, които ще те направят човека, когото цялата компания чака, за да им поръча виното и до когото се допитват, когато са на място, различно от Рафи (там се пие това, което идва за 19.90 с мазни розови салами и имитиращи сирена продукти). Финансови облаги може и да няма, но знае ли човек, може да започнат да ти изпращат проби за дегустация (и това ще разбереш какво е след малко), да те канят насам-натам, включително и в чужбина.

1. Първото, което трябва да направиш е да идеш на «сомелиерски» курс. Избери най-вече такъв, който не се провежда в обстановка дори и далечно наподобяваща класна стая, защото на такъв може и да се наложи да учиш нещо. Виж нещо, което се провежда в ресторант или магазин – ще е весело, 100% ще има достатъчно за пиене и ще можеш да се разсейваш и да не им слушаш врели-некипелите, защото колкото и да се опитват да ти обяснят противното, ти много добре си знаеш, че бялото вино за нищо не става и че маврудът е тежък. Само да въртиш чашата не можеш, а това е СУПЕРважно за бъдещата ти кариера, така че посещавай курса до края.

2. Чашите

Купи си една-две чаши, ама не такива:

 

 

 

а такива:

 

 

 

Научи се да ги държиш правилно: за балончето хващат тези, чийто гуру скоро ще станеш, за ствола – средната ръка разбирачи, но ти, ти хващай за столчето и най-вече: научи се да въртиш чашата, потапяйки авторитетно нос в нея след това. Ще трябва да се поупражняваш с въртенето, но не може без саможертви пък.

3. Дегустации

Разрови в интернет за дегустации и ходи редовно. Добре е да знаеш какво е дегустация – онова събиране, на което ти се налива обидно малко количество в чашата, докато някой/я разказва за тероар и потенциал. Прави се, че ти е много интересно и винаги казвай, че виното е от страхотен тероар и има потенциал поне 4-5 години. Не искай да ти сменят чашата след всяко вино (този мурафет го остави за ресторанта, там особено много го мразят), нито си изплаквай чашата с вода след всяко вино, това не са гащи, а и ти нали ще ставаш разбирач.

4. Термини

Не си слушал на «сомелиерския» курс, но ще трябва да заучиш няколко лафа като гореспоменатите тероар и потенциал: танини, ароматен профил, фенолно, послевкус, тяло, плътност, мощ, свежо. Рано или късно ще се научиш и кога да ги използваш.

5. Събития

Започни да ходиш на винени изложения и не казвай това, което си казвал досега: „Я, да видим сега какво винце сте направили таз година!“ Не ти приляга, винен блог ще списваш. Кажи: „С кое вино предлагате да започнем? Сега съм само на бели“. Винаги си води бележки (да, можеш да си рисуваш ку…е, стига да не ги види никой).

6. Приятели

Започни с реалната практика. На всяко събиране с приятели повдигай скептична вежда на всяко непоръчано или недонесено от теб вино и коментирай липсата на някой от лафовете от точка 4. След третото събиране пътят ти към трона ще е разчистен от всякакви плахи опити за пино ноар от Алто Адидже, португалско от местни сортове или, не дай боже, Бордо. Ще се пие каквото кажеш ти и откъдето и да идва, то винаги ще е тежко, плътно и мощно, от страхотен тероар и с потенциал минимум 4-5 години (главно бг-мерло и чилийско).

7. Направи си блог

Какво чакаш? Готов си да действаш.

Пиши на лични как се развиваш и кога си готов да преминеш на етапа обсъждане на вреди и ползи от сулфитите във виното . Всъщност недей, по всяка вероятност ще те срещна на някоя дегустация или събитие.

 За това колко е важно да имаме конкретен и даден с достойнство отговор на въпроса „Какво работите?“

Когато И. каза, че може би е намерил призванието си и иска задълбочено да учи занаят, околните казаха, че това било ау, колко хубаво и интересно, и браво, и как се бил сетил. А аз си казах „разгеле, сети се, от кога чакам да го каже това”.

След като разбраха, че ще учи в една от най-престижните школи на света, много хора около него проявиха завист, някои – благородна, някои – не толкова. Някои направо му казаха, че е луд да се захваща. Замислих се кои хора съставляват втората и третата група и установих, че не мога да кажа нищо конкретно за тях – нито какво са учили, нито каква е професията им, нито се сещам за някакви особени сръчности или дарби, които притежават. Те нямат такива. Те вършат това, което аз на петгодишна възраст си представях, че ще върша през 2000-та година: всеки ден ще ставам, ще се обличам, ще отивам някъде, където ще работя нещо и вечер ще се прибирам. В общи линии – нищо. В ума ми на петгодишна блондинка акцентът падаше върху ритуала на обличането и избирането на чанта и обувки, но загриженият поглед на баща ми явно ме е следял зорко още тогава и е разбирал, че аз съм едно от децата му, което трудно ще намери призванието си и има нужда от интензивно професионално ориентиране. Няколко години по-късно баба ми вече пускаше пасове колко хубаво щяло да бъде ако съм станела „милосърдна” сестра (тя беше родена през 1907 година, мир на праха й), докато аз я гледах с мътен поглед и казвах, че по-скоро бих отровила някого, отколкото да го обгрижвам. „Аптекарка тогава?” с надежда питаше тя.

Нека обясня що за човек е баща ми. След завършване на висше образование по физика и математика в Софийския университет, следва такова по оптика в Германия, по която с висока скорост се пише и докторат. Върнал се в България, той се оказва първият оптик на Народната Република, признаването на чиято диплома изисква свикването на академичен съвет, тъй като досега у нас такова нещо не е имало. Общо взето, човекът е порел с гърди водите и когато трийсет и повече години по-късно аз се завърнах с първата по рода си диплома в моята област и стана ясно, че няма на какво да я приравня в българското образование, ми беше напомнено, че това не би трябвало да бъде сериозна пречка за дъщерята на баща ми. Да съм свикала академичен съвет.

До ден-днешен баща ми вярва, че времената на енциклопедичните мозъци и открития са отминали и че последният век от човешката история е времето на специализацията, времето на ежедневния, упорит и целенасочен труд, на непрекъснатото усъвършенстване на уменията, независимо дали си мозъчен хирург, бижутер или готвач. Светът ни, какъвто го познаваме, стъпва на раменете на хора, които са посветили съществуванието си на тази задача.

Има още →