Category Archives: есета

С ръка на сърцето мога да кажа, че много си обичам работата. По-точно всичките си работи: журналистическата, търговската, консултантската и ресторантьорската. Очите ми са здраво вперени във всяка една от тях, а сърцето и душата ми харчат 20 на 100, за да случвам неща, които обичам по начин, по който обичам. Изобщо, гледам на живота като на бързо влакче, а не като на виенско колело. Опасността при такава настройка е, че понякога доста ти се доповръща и се налага да слезеш за малко. Ако обаче тренираш редовно и гледаш да сядаш винаги в първото вагонче, така че да виждаш какво се задава отсреща ти, нещата се преодоляват.

Избягвам да пиша критики за конкретни ресторанти или магазини, тъй като прекрасно осъзнавам деликатната житейска ситуация, в която се намирам. Когато стане въпрос за избор на стил, меню, дизайн или персонал оставям каишката около врата хлабава, защото винаги има обяснение дори за някой предсмъртен гастро-пароксизъм – така са решили хората. Точка. Когато по такива места има винени проблеми, неточности или кусури, и само ако някой изрично поиска мнението ми, винаги гледам да обяснявам сговорчиво нещата и да анализирам проблемите, независимо колко празен е погледът отсреща. Когато обаче гореспоменатите проблеми са придружени от не особено приятния полъх на претенция или откровена простащина, протягам врат напред и започвам да гледам нервно, а когато това ми се случи три пъти за един ден, сядам и пиша:

Има още →

Тази работа с италианското вино е почти като онази с българското – почти всеки у нас разбира от него. Подобно на голяма част от света, българите изпитват силна симпатия към италианското вино, като значителна роля за това играе емоционалната близост, която ги свързва с Италия. Красива природа, божествена храна, да не говорим за изкуство, архитектура или дизайн. Виното е само едно от толкова многото неща, които италианците правят наистина добре. Е, не винаги, а и често се изкушават да послъгват, но светът прощава на красивите, нали?

Първоначално този материал трябваше да е за изложението Vinitaly, на което Италианският Институт за Външна Търговия в София (ICE) от няколкото години насам кани български винени журналисти, но а) Ясен Бориславов вече писа подробно за това във Wine & Dine (списанието, в което за първи път се появи този материал)  и б) на мнение съм, че животът е смислен и красив когато научаваме нови неща, които обогатяват едновременно разума и сърцето ни. Затова предпочитам да споделя личните си винени открития, които направих след две седмици шокова доза Италия, отколкото да протоколирам що е то винено изложение.

Има още →

Пролет е. Еди-коя си година, няма значение коя, всяка пролет напоследък е  еднаква. Някъде-си и това също няма значение. От известно време насам ми е все тая и къде съм. Срещу мен седи сестрата на приятеля ми, и единствения съжителствал с мен за повече от три години мъж (ясно чувам благодарствените молитви, които майка ми отправя всяка сутрин), когато едни доста неподходящи за момента мисли ме връхлитат с ураганна сила, а именно, че Има още →

Ако обичате вино и го потребявате сравнително често, то почти със сигурност сте се сблъсквали с думите “Нов свят”; някой с важен тон е споделил с вас колко са добри чилийските вина или както ми се случи на мен – обясниха ми как Калифорния била известна главно с розетата си (?!).

Новият свят е изключително интересен феномен, обхващащ естеството на продукта “вино” в цялата му комплексност: стил; прилагането на най-модерни енологични практики в избата; лозарство, повишено в чин “vineyard management”; маркетинг и светоглед, за който старата Европа би могла само да мечтае.

И така, какво означава Нов свят? Много просто: в понятието “Нов свят” се обединяват всички онези винарски региони, които се намират извън Европа, по-важните от които са САЩ, Чили, Аржентина, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия. Въпрос на време е причисляването към него на страни като Китай и Индия.

Има още →

Реплика към “Мотивационно писмо” от djsupermax, което можете да прочетете тук.

Преди да се стигне до работата с новата работа трябва да се мине през оная с интервюто. Чак след интервюто можем да се запитаме:

Ще яде ли Хасан баница?

Вариант 1. Не, няма да яде.

Чудейки се кой идиот е решил да даде точно на теб шанс, а от друга страна радвайки се, че най-накрая на някой идиот му е стискало да даде точно на теб шанс в деня на интервюто се събуждаш от леко до извънредно нервен. Обличаш се както подобава за интервю, а какво подобава е изяснено в съответните книги: нито така, нито иначе:

“… официално, но не прекалено. Скромно. Ненатрапчиво. Да не се демонстрира нито липсата, нито прекаленото наличие на пари. Избягвайте ярките цветове, но от друга страна покажете с облеклото си, че сте млад и енергичен човек …”

Има още →

Бележки върху антропологията на демократичния преход в България

Ясен Бориславов

Един ден историята на демократичния преход ще бъде внимателно написана и подвързана в томче. За да бъде тя изчерпателна, в нея ще трябва да има поне една глава, посветена на мутрогенезата и мутризацията като важни социокултурни характеристики на периода. Този текст е опит да се предложи проект за такова изследване.

Стандартният исторически подход би очертал феномена „мутри” на базата на изобилните писмени източници – вестници, архиви, явни и секретни доклади, спомени и т.н. Тази реконструкция ще опише явлението в неговите социално-икономически, политически и етико-естетически параметри, ще съживи паметни събития и образи като Стефан Мирославов – Крушата, братя Васил и Георги Илиеви, Илия Павлов и нека да не изброявам. Анализът на емпиричния материал вероятно ще открие интересни зависимости между спортисти, криминални контингенти и служби за сигурност, ще се промъкнат нишки към партийни централи, възможно е да се открият и данни, представящи някой партиен лидер или о.з. генерал като тайнствен мутриарх. Така картината на мутризацията ще става все по-ясна, но самото явление ще остане необяснено. Следствието ще изглежда като причина. Затова тази линия на изследването засега ще я оставим да виси като един конец на ръкав, който по-нататък ще зашием към дрехата.

Има още →