Отново е време за Grand Austrian Tasting! Станете част от голямата австрийска дегустация и споделете с нас красотата на виното!
Елате на 19 юни под прекрасните дървета на моравата пред Хилтън София и опитайте над 50 вина от цяла Австрия: пенливи, бели, розета, червени и десертни!
Вече шест години голямата австрийска дегустация е чудесен повод да се видим с винени приятели и съмишленици! Ще ви очакваме с нетърпение и тази година!
Дълги години, когато четях някоя английска рецепта се чудех каква е тази kosher salt, която всички ми препоръчват да използвам. Надали влиянието на еврейските купувачи ще да е чак толкова огромно в Щатите, мислех си, че всеки готвач, от топ-шефовете през добрия занаятчия до пресно излюпилите се готвачи-блогъри, да използва такава сол. Разрових се, информирах се и разбрах, че това си е просто вид сол с форма подходяща за определени рецепти. Същото можете да направите и вие, тук например, в този пост ще стане дума за нещо друго.
Преди няколко дни се разговорих с търговец на вино в Прага, който ми показваше скъпоценностите в избата си и виждайки ме, че се загледах в бутилка на добре познавана от мен изба, но на която пишеше, че виното е кашерно, ми каза, че то всъщност си е съвсем нормално вино, хич не лошо и не е онова сладко нещо, което се пие на Шабат. Знам, казах му аз и той се изненада, че знам – никой не знаел, но и не питал какво точно е кашерно вино, просто никой не го пипал и купувал, освен завърналата се в Прага еврейска общност. А то пък толкова добро вино било.
Едно от много неща, за които предпочитаме даже и да не се замисляме, защото това ще ни накара да се вгледаме в другите, камо ли да питаме, мислех да му кажа, но също така си казах, че едно от първите неща, които ще направя след като се върна в София ще е да извадя следващите редове от есето за пътуването ми в Израел преди три години за това какво е кашерно вино. Да го има черно на бяло, някой може пък да реши да се поинтересува от това какво е важно за другите общности около него.
Когато преди време зададох въпроса „Какво прави едно вино кашерно?” на един български религиозен евреин, той ми отговори: „Аз. Ти само го внеси.” Очевидно истината е друга и ето какво точно различава кашерното вино (Jájin kaschér) от „нормалното” (Jájin stam):
Основно положение е, че от пресоването на гроздето до бутилирането на виното, т.е. както материалът, така и цялото оборудване – преси, помпи, резервоари, бъчви и т. н. – могат да бъдат докосвани само от религиозни евреи, спазващи Шабат. Тъй като собствениците на изби и технолозите принципно не са религиозни, те изпадат в не особено удобната ситуация да не могат да докоснат собственото си вино, докато то не е бутилирано. Безспорно тук се иска голямо търпение и умение за делегиране и ръководене.
Освен това, важат следните правила:
1. Първата реколта е на четвъртата година от засаждането на лозето, а не на третата, както е обичайно у нас.
2. Два месеца преди реколтата се прекратява органичното наторяване на лозята. Всички уреди, които се използват за прибирането и обработването на реколтата, както и помещенията се почистват под надзора на равин.
3. Забранено е добавянето на дрожди и ензими, ферментацията се провежда само с диви дрожди. Забранено е използването на желатин, казеин или бича кръв, разрешено е само това на бентонит. Филтрите трябва да са хартиени.
4. Бутилките се използват еднократно.
5. На седмата година (шабатната година) гроздето не се бере, лозето се оставя да почине. 1% от продукцията се дарява на бедните и не трябва да се продава.
(Тук трябва да се каже, че по много умни начини избите съумяват да избегнат това правило и си правят спокойно вино през цялото време).
6. Всички процеси на работа са подчинени на правилата на Halacha (еврейският религиозен закон), като например никаква работа на Шабат, на лозето не трябва да се засаждат други култури и т.н.
Има и кашерни бъчви, които не се различават като качество на дървото от обикновените. Просто местата, на които е необходимо уплътнение и което принципно се прави с участието на брашно, при кашерните бъчви се уплътняват със специална смола. Това по никакъв начин не влияе на виното (дори и не се сещайте за рецината, двете нямат нищо общо).
Толкова просто е. L’Chayim!
П.С. Което, между впрочем, е едно от най-красивите наздраве-та за мен: „За живота!
Подготвям си кротко една от презентациите за предстоящия Divino.Taste и попадам на преинтересната ситуация, в която чичо (Робърт) Паркър дава 93 точки на едно вино, а Тим Аткинс, напереното британско момче и Master of Wine – 87?
(В случай, че на този пост попадне и не толкова винено сведущ човек – това е все едно за една и съща работа един работодател да ви дава 300, а друг 1300 лева.)
Ау. Кой е прав? От ситуацията става ясно, че няма по-можещи, има по-влиятелни. Така, че отпуснете душите и съдете по съвест, като не забравяте, че взимането на сериозно може да бъде опасно за здравето. Както за вашето, така и за това на околните (вярва се, че Хризип, гръцки философ стоик, е умрял от смях докато гледал как пияното му магаре се опитвало да яде смокини).
За шести път ще я бъде – голямата австрийска дегустация.
Радвам се за това.
Променяме се.
Станахме по-големи – този път участват цели седем вносителя, които общо ще представят 57 вина във всякаква стилистика, която пиещ вино човек може да си представи. Това изравнява присъствието на Австрия на българския пазар с винен гигант като Италия например. Качеството на вината остава безпрецедентно високо.
Само за пет години българският потребител на вино направи гигантска крачка напред във винената си култура, така че да накара почти всеки уважаващ себе си вносител на вино да включи австрийска изба в портфолиото си. Смея да мисля, че приносът на ГАТ за това е съществен и тайничко се гордея с него. Бих могла да си спомням началото на присъствието на австрийското вино у нас, но избягвам сантименталности от рода на „Какво беше, какво стана, ееех”.
Станахме с една идея по-сериозни – имаме си официално лого и запазена търговска марка. Но само с една идея. За справка – логото (една картина казва повече от хиляда думи).
Обнадеждена съм за бъдещето на винената култура у нас.
Освен обнадеждена, за съжаление, този път се подготвям за ГАТ и омерзена – от тинята, в която затъва страната ми – и очевидно след работата си през деня ще тичам по площадите на София, както преди двайсет години.
Хубавото е, че ГАТ започва още от 12.00 на обяд, на 19 юни, в градината на Гранд Хотел София, разположен между Министерския съвет и Народното събрание.
Така ще можем да отдадем дължимото както на ценителския, така и на гражданския си дълг.
Публикувано в вино
С етикети Aвстрия, Виена, вино, грюнер велтлинер, дегустация, Grand Austrian Tasting, събития
Днес, за пореден път, човек от винения бранш ме нарече „сомелиер”. Мен и колегите ми от www.Divino.bg.
Разговаряйки с много хора от различни браншове, стигаме до заключението, че напоследък в много отношения вместо напред, България прави своеобразни скокове назад във времето. Така е и с винения бранш- освен, че на пазара се появяват вина в стилистика, която искрено се надявах да е изчезнала с падането на Берлинската стена, публиката като че ли все още не може да разбере на какво аз и моите колеги посвещаваме всеки свой ден, към какво са насочени нашите мисли и действия.
Признавам, че има напредък и от „момиченцето, което нещо ни говорИ там за вино” съм се превърнала в „сомелиерката”, но има още какво да се желае, та ето затова тук давам кратко обяснение – полезна референция за всякакви бъдещи питания.
Истината е, че моята професия има дотолкова общо със сомелиерството, доколкото предметът и на двете е виното, но оттам нататък пътищата ни се разделят.
Що е то сомелиер?
Титлата произлиза от старофренските думи sommerier, somier и bete du somme, които са се отнасяли до оседлаването на конете. Около 1690 г. във френския двор тази личност е била отговорна за слагането и подреждането на масата и за виното към ястията (по-скоро за достатъчното количество, отколкото за разнообразието и качеството му). В днешно време сомелиерите са тези хора в ресторантите, който се грижат за всичко, свързано с напитките – съставянето на листите според конкретни критерии, наличности, обслужване и т.н.
Ключовата връзка с думата „сомелиер” е думата „ресторант”. Един сомелиер винаги е съотнесен към винената селекция на един ресторант и обслужването на неговите клиенти.
Когато излезе от него и разшири познанията за:
– история, климат, релеф, почви, сортове, закони, лозарски и винарски практики на всеки един регион от всяка една винопроизводителна страна на света;
– маркетинг на съвременния винен пазар;
– и дегустационни техники и органолептичен анализ – всичко това в продължение от 2 до 4-5 години,
ако желае, може да положи съответните изпити пред съответните институции – британски, американски или френски и да стане това, на което хората казват Weinakademiker или WSET Diploma in Wine & Spirits, Master of Wine или Wine Management MBA (лично аз съм първото).
В последствие може да стане винен търговец, винен журналист или винен обучаващ, а може и трите заедно, както е при мен, но НЕ е сомелиер. Той може да обучи някой сомелиер, но НЕ е сомелиер.
За съществуването и нивото на българските сомелиери – само добро или нищо. А защо не и няколко мнения по въпроса, изказани преди шест години и (познайте дали не са) актуални и сега:
http://www.vinoto.com/display.php?show_article=46&open_article=149
Прекарах последните четири дена на Балкански Винен Форум- много полезно за нашите балкански души и вина начинание, което събра:
– над 400 вина от
– 9 страни (когато стане въпрос за вино и Словения, и Унгария се броят за балканци) и
– 19 изключителни винени професионалисти от цял свят в качеството на жури, разпределени в 3 съдийски панела, които дегустират вината на сляпо до последния момент.
Панелът, в който участвах аз дегустира 119 вина за два дена (т.е. не всички вина са дегустирани от всички съдии).
Много 9-ки се насъбраха нещо …
Отделно от това, всяка вечер беше съпроводена от още много други вина, така че не съм сигурна колко точно ми се събраха, знам само, че днес ми предстои дегустация, на която гледам с лек уплах и несигурност дали ще съм в достатъчно добра форма да я понеса.
Гореизброеното е много важно, за да можете да схванете магическата сила на моето влияние. Донякъде, разбира се, защото принципно тя е необхватна. Та, завъртам се значи събота и неделя из залите на изложението и чувам как хората от една българска изба казват, че еди-кое си тяхно вино не е отличено с медал (или трофей, не дочух съвсем), защото сигурно Яна Петкова го била порязала.
Уау.
Уау.
Знам, че достойната реакция на такава болна мисъл е подминаване с мълчание, че и с разведрителен смях, и препращане към консултация с психиатър, обаче не става дума за това. Става дума за това, че аз мога да влияя на хората и на техните мисли и действия. От разстояние и телепатично. На 18 разумни, изградени до най-високата възможна професионална степен, човешки същества.
Праим магии ‘секви. И бели, но повече черни. Работя и с по-големи групи, както става ясно от по-горния случай.
Обадете се.
В предишния пост споделих своите мисли за това какво е ГАТ, защо толкова го обичам и колко много ми се иска все повече хора да се „заразяват“ с австрийската треска.
Сега ще се опитам нагледно да подканя към това. С прекрасностите, които се откриват в австрийските вина.
На какво ухае чаша:
– Грюнер Велтлинер (Gruener Veltliner)?
– Ризлинг (Riesling):
– Блауфренкиш (Blaufraenkisch):
– Цвайгелт (Zweigelt):
Това, жълтото, най-отдолу, леща ли е?!? Ок, за пореден път научих нещо ново.
С етикети Aвстрия, вино, грюнер велтлинер, гурме, дегустация, пино ноар, ризлинг, събития
На 7 юни 2012 за пети пореден път ще се състои голямата австрийска дегустация – проектът, който дефинира разбирането ми за света като човек, който продава вино. Аз съм анти-търговец в очите на другите търговци от бранша у нас, т.е. не злословя за вината на другите, не пускам слухове, че ще фалират, не крада избите на другите, а сама си подбирам портфолиото, не се опитвам да изместя вината на другите от винените листи, в които влизам и аз и отказвам да товаря вината си с убийствени надценки. Обичам вината си като приятели и не ги продавам както се продават гуменки. И затова надали някога ще забогатея от вино, но затова пък винаги ще имам най-интересните вина, които адски много ще кефят мен и клиентите ми.
След оттеглянето на Лия Стоилова, с която създадохме проекта Grand Austrian Tasting, към Виена останах сама с размишленията си по въпроса как и дали да продължавам. Дори знаейки колко пагубно е да пресечеш събитие, което се провежда един път в годината, прехвърлях през главата си както идеята за лимитед едишън, така и тази за но едишън. Оказа се обаче, че човекът, който пое бизнеса на Лия го продължава, че даже и разширява и така, ето ни на една малка кръгла годишнина – петото издание на целодневното австрийско разпиване.
Тази година сме в градина с мото в главите ни „Summer emotions”. Вината ни пак са толкова на брой, че да трябва да си вземеш отпуска за да опиташ всичките – около 45 на брой. И пак разливаме от всичко – от ежедневното качество, което кара много хора да се замислят дали да не емигрират в Австрия, ако на това му викат ежедневно качество там, през вина, които те карат да умреш от кеф, макар и вече по-сериозни, до вина, които ако знаеш с колко точки са оценени може би няма да можеш да оцениш от страхопочитание. Ние не те атакуваме директно с точките обаче, казваме ги само ако попиташ. Ако се добереш до края, ще си опитал вина на стойност над 1000 лева. На това аз му казвам сделка, отвсякъде.
Ако си еко-човече, ела за да опиташ единствените биодинамични вина на пазара у нас. Същото важи и ако пиеш вино, но никога не си опитвал такива вина. Различни са от другите, като че ли са храна, а не напитка.
Ако това има значение за теб, ще пиеш в страхотни чаши – тази година Riedel застават зад нас в лицето на вносителя им за България – Гурме Хауз. За тези, които не знаят: Riedel за виното са нещо като Оскарите за актьорите: и без него можеш да си добър, но с него няма съмнение, че си. По мое скромно мнение, чашата, както и размера, сори, винаги има значение. Дълги години хората от съседните каравани на „Градина” чакаха с усмивка вечерния ритуал, в който си изваждах Риделите на масичката и започвах бавно и мълчаливо общуване с вината, които съм си донесла. След ден-два колебание идваха да ме питат какво пия и така се запознах с много готини хора.
Типично за нашето събитие е, че винаги имаме някой малък и нетрадиционен партньор. Тази година това е Милена Атанасова, която държи частния кетеринг „Изкушение” и която ще ни прави хляба. От много приятели съм чувала, че жената прави страхотии в кухнята и когато предложи да е наш партньор не се поколебах да приема, дори без да съм опитвала. Чувствам, че няма да съжалявам, а опитът досега ми показва, че чувството ми рядко бърка: Еми Витанова от бистро „Комерсиал”, която миналата година направи хляба за ГАТ 2011 вече продава на няколко места в София.
Зад нас, както винаги досега, застава Австрийския Винен Маркетинг – институцията, която подкрепя рекламата на австрийско вино по света. Скучно е да говорим за пари, но без тях нещата трудно щяха да се случат. Лично за мен, къде по-важно е признанието към нашия пазар – ако не смятаха, че тук има разум, мисъл и бъдеще за австрийското вино, щяха да ни подкрепят веднъж и след това да кажат, че, уви, бюджетът им е съкратен. За ГАТ това е валидиране от най-високо ниво.
За финал и много важно: всяка година като гледам снимките от събитието, заключавам, че при нас идват много готини хора. Не, че не го разбирам и по време на дегустацията, но тогава съм в един друг филм и често откривам, че пак съм пропуснала да си поговоря с нови и интересни хора. Няма и как, обикновено събираме около 300 човека и е физически невъзможно да се разговоря с всеки толкова дълго, колко ми се иска. Идват хора с будни, любопитни и весели погледи, които се забавляват, а това е всичко, което виното олицетворява за мен – добрите разговори с добри събеседници.
ГАТ 2012 е на 07 юни от 12.00 до 20.00 часа във вино бар „Вестибюл” на ул. Бузлуджа 31 в София.
Публикувано в вино
С етикети Aвстрия, вино, грюнер велтлинер, дегустация, клиент, култура, ризлинг, събития
„Мина вече ноември, защо ми даваш да пия Божоле?”
Споделен между винени търговци клиентски афоризъм по повод на едно от най-объркващите вина за българина – Божоле. Веднага добавям случая, в който келнерът в софийско заведение ме предупреди, че Божоле Нуво, което си поръчвам в момента, е сладко вино.
На Божолето, само по себе си квинтесенция на винената безгрижност и веселост, българският пиещ вино оказва бясна съпротива, обратна по посока, но равна по сила на тази на внасящите го. Кисело било, мирише му странно, прекалено леко. А би трябвало да му пасва на вкуса, тъй като виното на дядо му, което той прехласнато възхвалява и обявява за най-добро, е същото като стил. Една от големите грешки, които се правят с Божолето на нашия пазар е, че липсват образователни кампании за него, за което свидетелстват горните изказвания. Поради тази причина поех най-трудната лекция в рамките на портфолио-дегустацията на фирма „Winebox”, която твърди, че Божолето е много повече от Нуво. И не само поради това – просто не ми е интересно, когато не е трудно.
И така, за какво иде реч при това толкова противоречиво вино? Има още
Sex sells е не само словосъчетание, а едно от първите неща, които, да се надяваме, научават работещите в рекламния бизнес. Sex sells (преводът на български „сексът продава” е рискован, защото погрешното му разбиране принуждава десетки не особено умни главици да правят секс безразборно, мислейки, че това ги продава) означава използването на сексуални или еротични образи в рекламата с цел привличане интерес към даден продукт. Отличителен белег на този тип реклама е, че използваният образ обикновено няма връзка с рекламирания продукт. Целта е, както стана ясно по-горе, единствено и само привличане на вниманието на потребителя.
Поради много удачни или непредставимо тъпи хрумки на рекламните агенции, виното в България напоследък попада в графата „sex sells” заедно с оръжието, климатиците и блажните бои. При реклама на вино по света често се използват мотивите за загадъчни жени, вълнуващи срещи на потайни места, омайващи слова и страстни нощи. Три примера за реклама на вино от България, които поради липса на желание, мисъл или интелектуален капацитет са докарали нещата до смешно клецане в ъгъла с мирис на чесън и много сълзи:
1. http://www.globalvini.com/ – снимката на заглавната страница. Коментарът, смятам, е излишен:
2. Банер на „Винария” – деколте с цици, което се пълни с вино, за да се образува чаша. Поклон пред планината на рекламната гениалност. Може да се изтегли тук: http://www.fair.bg/bg/events/vinaria2012_addon_3.htm
3. Продължава престоя си в Топ 20 на сезона – рекламният клип за новия проект на Винпром Пещера – http://vimeo.com/33585723. Всичко, което съм искала да кажа по въпроса е тук.
Безспорно е, че sex sells и похватът привлича вниманието . Въпросът, който изглежда, че никой рекламен гений не си задава е: „Чие внимание?” Не и на пиещите вино.
11 месеца през Испания, Перу, Боливия, Чили и Аржентина
Блог за вино, пътешествия и култура
you need pacha? now you found 3!
Блогът на Богданов
Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.
Master Of Wine
Сайт за субстанциални изменения, вино и нюнюгери
Блог за храна, вино и преживявания
океан от нерви, политика и халтура - един блог на Магдалина Генова
за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...
Яна (несъвършенството прави стила ...) 