Category Archives: вино

Grand Austrian Tasting 2015

На 19 юни 2015 на моравата пред Хилтън, София за 8-ми пореден път ще се случи Grand Austrian Tasting – ежегодната ни целодневна дегустация на вина от Австрия.

След години упорита работа се надявам, че българите и австрийските вина са се опознали донякъде и поредната им среща ще е като среща между добри познати.

Grand Austrian Tasting е нещо като ветеран, той беше преди Divino.Taste, преди Winebox Portfolio Tasting, преди повечето местни и международни конкурси, които се появиха през последните години у нас. Трябва да си признаем известно безрасъдство, нямаше как иначе да се осмелим да се изправим пред публика, за която Австрия = ски = виенско колело = Моцарт(-ови топки) = ама, там е студено за вино. Или пък наистина безпрекословно обичаме австрийските вина и искаме българите да се докоснат до вековната (!) винена култура на тази близка и все пак толкова непозната ни страна.

Последните осем години изминаха адски бързо. Спомням си повечето от вас в началото, а може би и вие си се спомняте – с вашето изумление, почуда и объркване. След няколко години започнаха коментарите за реколтите, а след още няколко – оценките (в точки) на вината. Последните приемам винаги с широка усмивка. Вярно е, че една дама всяка година дава 84 точки на ризлинг, на който световната винена преса дава с 10 отгоре, но човек просто трябва да се преклони пред упоритата й убеденост, а и щом вината се пият, доброто дело е свършено. Защо смятам, че австрийските вина се пият? Защото за този кратък период от време вносителите от двама се увеличиха на осем, което няма как да стане, ако няма скок в потреблението. Радвам се за това.

Като ветерани имаме право да направим равносметка по средата на пътя и да благодарим на малкото хора, които винаги са ни подкрепяли:

– от самото начало зад нас стоят Емил Коралов (създател на „Бакхус“, после на „DiVino“ и собственик на „Гурме Пъблишинг“) и Ивет Добромирова и ProPr.

– Велина Мавродинова от Студио Ентусиазъм казва, че се е забавлявала с нашето лого и идентичност, ние й изпращаме ретур едно сърце, защото този дълъг нос в чашата е точно това, което сме ние.

– Колегите ми от DiVino и Grape Central – благодарение на тяхната посветена работа, всички посетители на ГАТ получават възможно най-професионалното представяне на вината.

Акцентите тази година:

Трудната година: 2014 ще остане в историята като черна година за винарството в Европа. И ако обикновено се казва, че виното се прави на лозето, подобни години изкарват на преден план хората в избата. На тези, които обичат да коментират реколти съм убедена, че ще им е особено интересно на ГАТ 2015.

Вечният ни акцент: „Виното е за всички“ – вече знаете, че сме привърженици на откритото, некомплицирано отношение към виното. То не е напитка за сноби, то е за всички, от него няма нужда да се „разбира”, трябва само да се обича.

Извън Австрия: ще можете да прескочите до Австралия и Нова Зеландия, за да опитате награждаваните вина на Берт Саломон.

Биодинамика: Австрия е втора в Европа по размер на отглежданите на биодинамичен принцип лозя. С прости думи – лозя, които не са обработвани с инсектициди, пестициди и всякакви други „-циди“. Ако продължават в същия дух скоро почти всички австрийски изби ще са поне био, така че не знам докога е резонно това да е акцент на ГАТ. Все пак, попитайте кой са биодинамичните изби.

Ако имаме късмет с времето ще осъществим идеята от миналата година за градинско парти. Вземете си шапките и гуменките.

invitation GAT 2015

Обективизиране на субективното или защо така?

В началото на тази седмица отворих последния брой на списанието ни DiVino и с голяма изненада, и удоволствие, открих текст от Емил Коралов. Веднага се зачетох, не само защото Емо рядко пише, а и защото го прави умно и аргументирано, което, бога ми, си е рядкост в наши дни. В текста той разяснява как работи класацията на ДиВино за Топ 50 на българските вина, защо се случва съгласно определени изисквания и колко трудно, защото субективно, но абсолютно посветено на каузата „Българско вино“ се случва тя.

Публикувам този текст тук, защото поради скромността на Емо, която дори необичащите ни и постоянно критикуващи не могат да отрекат, той няма да бъде публикуван на сайта на ДиВино.

„Наскоро публикувахме нашата класация Топ 50 на българските вина в
сайта divino.bg, а сега и в броя на списанието, което е пред вас.
Класацията имаше сериозен отзвук в професионалните среди, което е
добър атестат за нашата работа. Три основни въпроса се откроиха в
коментарите по повод класацията – защо в класацията влизат само вина,
произведени в по-големи количества; за стила на българските вина;
доколко е обективна класацията ни.

Защо 2000 бутилки
Bugatti Veyron е убийствен автомобил, от който за последните десет
години са направени 450 броя. Peugeot 308 със сигурност не е
по-добрата кола от Bugatti Veyron, но е определена за автомобил на
2014 според една от класациите (достатъчно авторитетната
www.caroftheyear.org). За да участва в класацията, даден автомобил
трябва да е произведени минимум „в тираж“ 5000 броя за годината.
Значението на Bugatti за автомобилната индустрия е на практика
никакво, а на един-единствен модел на Peugeot – огромно. Какво е да
пуснеш на пазара вино от една бъчва? Може да направиш и убийствено
вино, което ще бъде повече от бутиково, ама ще го пробват малка група
от хора, а то ще бъде в такова минимално количество, че ще бъде изпито
още преди да може да се създаде мит около него. Защото няма
вино-легенда в света, което да е направено в такива миниатюрни
количества. Ще получи много високи оценка – както от критиката, така и
от малцината избрани, които ще го пробват, но никога, ама никога няма
да има каквото и да било значение за винената индустрия. Съвсем друго
е да се опиташ да избереш сред многото бъчви няколко, да рискуваш с
тях да направиш бленд и след това да зарадваш доста по-голям кръг от
ценители със страхотен резултат. А ако избраните бъчви са двуцифрено
число, това вече звучи съвсем сериозно и дори може да стане значимо за
бранша. Затова сме въвели долна граница. За да влезе изобщо в нашето
полезрение, от дадено вино трябва да са произведени поне 2000 бутилки.
Не че не оценяваме вина от по-малки партиди. Те обикновено са
най-интересните за нас, най-неочакваните, най-желаните да ги пробваме
и често най-високо оценяваните. Включително имаме отделна класация –
т.нар. Най-редки бутилки. Но това са вина, които нямат пазарно влияние
и не са от особено значение за винената ни индустрия като цяло.
Обичаме ги, но ги игнорираме в класацията, която се опитваме да
наложим като представителна за бранша, а не като представителна за
някакъв елитен, но много затворен винен клуб.

Има още

Декантирането – полезно, смислено или какво?

Декантирането е една от магическите думи и почти окултни практики, с която си служат много хора във виното.

Тези, които „разбират“ повече от другите: „Ъъъ, бихте ли ми декантирали виното?“

Тези, които продават декантери, разбираемо: „Ама как така не декантирате?“

Тези, които искат да стават сомелиери: „Къде ми е свещта?“

Всички мои курсисти ме питат за декантирането, тъй като явно се сблъскват често с въпроса да бъде или да не бъде. На всички тях аз разказвам, че има две школи – за и против – преливането на виното от бутилка в друг съд и съответно изброявам аргументите на едната и другата школа. Избягвам да изразявам личното си мнение, защото не смятам, че това трябва да се прави по време на обучение.

Но пък затова са и блоговете, за да изрази човек личното си мнение.

Аз съм от тези „против“ безогледното декантиране на всичко и навсякъде. Е, понякога просто искам да гледам как виното искри във филигранната гарафа на баба, но такива ситуации са изцяло естетични.

Не смятам, че аерирането на виното е главната цел на декантирането, каквато е повсеместната заблуда, тъй като има много вина на възраст, които реагират доста зле при контакт с кислорода. В такъв момент винаги се сещам за онзи приятел, който пълнеше чашите до горе, за да можело виното да диша (хванало се с ръчички за ръба на чашата като удавник). Смятам, че декантирането има смисъл само когато трябва да отделим виното от утайка, която би нарушила удоволствието от дегустацията.

Споделям мнението на специалистите, които казват, че стари купажни вина, като Бордо или Рона, реагират по-добре на декантиране и евентуално биха могли да извлекат полза от него, за разлика от доста по-крехките стари чисто сортови вина, като пино ноар от Бургундия например. При белите вина не се наблюдават преки ползи от декантиране, аерирането за премахване на евентуална редуктивност може да стане в процеса на наливане и с развъртане на виното в чашата (Андре Люртон).

Благодаря за вниманието.

8

Винен блог

Обичаш да пиеш вино, макар и главно от дядовото, предполагаш, че сомелиер и миньор са две различни неща и си що-годе грамотен? Шансът за ново занимание розовее на хоризонта – да станеш разбирач и да списваш блог за вино. Ти първото си си, но може би второто не? Няма страшно, ето няколко стъпки, които ще те направят човека, когото цялата компания чака, за да им поръча виното и до когото се допитват, когато са на място, различно от Рафи (там се пие това, което идва за 19.90 с мазни розови салами и имитиращи сирена продукти). Финансови облаги може и да няма, но знае ли човек, може да започнат да ти изпращат проби за дегустация (и това ще разбереш какво е след малко), да те канят насам-натам, включително и в чужбина.

1. Първото, което трябва да направиш е да идеш на «сомелиерски» курс. Избери най-вече такъв, който не се провежда в обстановка дори и далечно наподобяваща класна стая, защото на такъв може и да се наложи да учиш нещо. Виж нещо, което се провежда в ресторант или магазин – ще е весело, 100% ще има достатъчно за пиене и ще можеш да се разсейваш и да не им слушаш врели-некипелите, защото колкото и да се опитват да ти обяснят противното, ти много добре си знаеш, че бялото вино за нищо не става и че маврудът е тежък. Само да въртиш чашата не можеш, а това е СУПЕРважно за бъдещата ти кариера, така че посещавай курса до края.

2. Чашите

Купи си една-две чаши, ама не такива:

чаша за вино 1

 

 

 

а такива:

чаша за вино 2

 

 

 

Научи се да ги държиш правилно: за балончето хващат тези, чийто гуру скоро ще станеш, за ствола – средната ръка разбирачи, но ти, ти хващай за столчето и най-вече: научи се да въртиш чашата, потапяйки авторитетно нос в нея след това. Ще трябва да се поупражняваш с въртенето, но не може без саможертви пък.

3. Дегустации

Разрови в интернет за дегустации и ходи редовно. Добре е да знаеш какво е дегустация – онова събиране, на което ти се налива обидно малко количество в чашата, докато някой/я разказва за тероар и потенциал. Прави се, че ти е много интересно и винаги казвай, че виното е от страхотен тероар и има потенциал поне 4-5 години. Не искай да ти сменят чашата след всяко вино (този мурафет го остави за ресторанта, там особено много го мразят), нито си изплаквай чашата с вода след всяко вино, това не са гащи, а и ти нали ще ставаш разбирач.

4. Термини

Не си слушал на «сомелиерския» курс, но ще трябва да заучиш няколко лафа като гореспоменатите тероар и потенциал: танини, ароматен профил, фенолно, послевкус, тяло, плътност, мощ, свежо. Рано или късно ще се научиш и кога да ги използваш.

5. Събития

Започни да ходиш на винени изложения и не казвай това, което си казвал досега: „Я, да видим сега какво винце сте направили таз година!“ Не ти приляга, винен блог ще списваш. Кажи: „С кое вино предлагате да започнем? Сега съм само на бели“. Винаги си води бележки (да, можеш да си рисуваш ку…е, стига да не ги види никой).

6. Приятели

Започни с реалната практика. На всяко събиране с приятели повдигай скептична вежда на всяко непоръчано или недонесено от теб вино и коментирай липсата на някой от лафовете от точка 4. След третото събиране пътят ти към трона ще е разчистен от всякакви плахи опити за пино ноар от Алто Адидже, португалско от местни сортове или, не дай боже, Бордо. Ще се пие каквото кажеш ти и откъдето и да идва, то винаги ще е тежко, плътно и мощно, от страхотен тероар и с потенциал минимум 4-5 години (главно бг-мерло и чилийско).

7. Направи си блог

Какво чакаш? Готов си да действаш.

Пиши на лични как се развиваш и кога си готов да преминеш на етапа обсъждане на вреди и ползи от сулфитите във виното . Всъщност недей, по всяка вероятност ще те срещна на някоя дегустация или събитие.

Живот, сила за живот, природа…

или
Био, биодинамични и натурални вина

 

Бас ловя, че аз съм последният човек, от когото очаквате такава тема (да, не обичам киноа, комбучата е най-дивната гадост, която съм опитвала, нямам поне три деца и смятам, че дългите хипарливи поли са остарели с поне двайсет години). Ама, видиш ли,  изненади поднася животът всякакви…

Текстът е писан за сп. DiVino и е използван в майсторския ми клас от DiVino Taste 2014.

Сядайки да пиша този материал си давам ясната сметка, че рядко темата на броя е била толкова актуална, колкото в това издание на списанието. Планирали сме я, разбира се, отдавна, но междувременно на пръв поглед разнопосочни винени събития ни водят към една и съща тема: бъдещето на винения ни свят, такъв какъвто го познаваме досега:

– 2014 се очертава като изключително тежка година за много винени региони по света, за някои – катастрофална, като този път не липсва и такъв сериозен катаклизъм като земетресение;

– за четвърта поредна година в Лондон, столицата на най-големият пазар на вносно вино на света, се провеждат изложения за натурални вина;

– биодинамичните съюзи, в които винарите по света се сдружават набират сила и членска маса с всяка изминала година. Евентуалното подозрение, че много от тях са хора с не толкова чисти намерения, които просто използват поредната мода, отпада при по-подробно вглеждане в това кои са членовете на тези сдружения – едни от най-уважаваните имена в бранша – и какви са изискванията им за сертифициране;

– от години, без да го изтъкват или дори пишат на етикетите, други от най-големите имена в бранша отглеждат лозята си на органичен или биодинамичен принцип;

– у нас беше открита първата изба, произвеждаща био вина, а друга изба представи на пазара първото натурално, или оранжево, вино;

– натуралните вина са на върха на консуматорската вълна в градове като Париж или Лондон, в които съществуват винени барове само за такива вина. Факт е първата винена листа на двузвезден Мишленски ресторант в Лондон почти изцяло състояща се от натурални вина. И ако първото може да се приеме като хипстърска приумка или като израз на контракултура, то второто е знак за сериозна тенденция.

– у нас все повече хора започват да се интересуват от произхода и чистотата на храната си и да се замислят върху начина си на живот. Това резултира в макар и скромен, но все пак бум на съответните магазини, ресторанти и фирми, предлагащи стоки или услуги в полза на природосъобразния начин на живот. По-забележимата форма на бунта срещу лавината имитиращи продукти в живота ни е тази на вегетарианството, което е нормално в силно месната балканска хранителна традиция. За да си бунтар, трябва да се различаваш. По-тихата и несравнимо по-малка, но също случваща се промяна е тази във вкусовете на пиещите вино. Те все още са далеч от това да харесат вкуса на натуралните вина, но плахо започват да питат за произход на грозде, техники и какво е биовино.

Изясняването на основните положения в категориите „органик”, „биодинамично” и „натурално” вино е в интерес на всички, ангажирани в правенето или продаването на вино. Иначе рискуваме да загубим потенциални потребители на качествени вина в полза на домашните или на вината от плодове, които са „чисти от всякаква химия”.

БИО / ОРГАНИК

Може би най-голямата и объркваща категория е тази на биовината, наричани в САЩ „органик”. За целите на по-лесното сравнение и ние ще я наричаме така. Общото е, че такива вина трябва да са произведени от грозде, отглеждано на принципите на биологичното земеделие, което изключва използването на химични торове, пестициди, фунгициди, хербициди. В това какво е разрешено в избата като техники и добавки обаче настъпват различията: САЩ казват, че органик виното е „вино, произведено от био грозде без добавка на сулфити”, докато Канада и Европейския съюз го дефинират като: „вино, произведено от био грозде, което може да съдържа добавка на сулфити”. Известен хаос настава от факта, че почти всяка държава има собствена нормативна база с конкретни правила за производство на органик вина и сертифицираща инстанция. Така например в ЕС на етикета на такива вина трябва да се упомене не само кода или името на сертифициращата инстанция на съответната държава, но и тези на проверяващата я инстанция от ЕС.

Ябълката на раздора е нивото на сулфитите във виното и тя беше нахапана особено сериозно не само заради различните правила за производство на органик вина в различните страни, но и защото за потребителите в ЕС новината, че виното „съдържа сулфити” дойде едва ли не като гръм от бял ден. След като преди няколко години ЕС направи изписването на това изречение върху етикета на вината задължително, много от потребителите решиха, че най-накрая българските винопроизводители са принудени от ЕС да напишат истината, която удобно са крили толкова време – че виното съдържа сулфити (или както отговаряха главните герои в един български детски филм от 70-те години на миналия век, запитани защо преследват другаря Х: „Ами как няма да го преследваме? Че той е нумизмат!”). Изведнъж коренът на всички злини – алергии, болки в главата, корема, че и петите, беше идентифициран.

Има още

Митове и легенди

„Колкото повече знам, толкова по-малко знам”, вчера изпратих вкъщи поредната група винени ученици, голяма част от които изглеждаха осенени от тази мисъл. Не е лесна работа виното, няма спор, нито пък литературата или философията е. Как се разбира кой е Левият бряг на Бордо – като стоя на брега на Гарона или гледам картата? Как така точно това вино, което хич не ми харесва е уж най-качественото? Отива ли си вино с яйца? С един вид – да, с друг вид – не? И къде е този пипер във виното?

Всъщност най-важното за виното, което трудно ви се удава да обясните когато сте в ролята на учител, е това, че то трябва да носи удоволствие. А най-важното за пиещите го е да бъдат експериментатори, които нарушават правилата („всяко правило си има…”, чували сте) и свободни от предразсъдъци души. Виното е велика мистерия и древна митология в очите на повечето хора, поради което удобен терен за изпъкване на много(не)знайковци.

За всички любопитни, но плахи почитатели на виното – няколко мита, които се нуждаят от спешно развенчаване и с които да разобличите фалшифите играчи:

1. Червеното вино е по-добро от бялото

Каза кой? Дядо с домашното вино? Бялото вино е всичко друго, но не и безхитростна алтернатива на червеното, когато го няма или навън е прекалено горещо за него. То предлага изключителна палитра от стилове, много по-богата от тази на червеното: тихо или пенливо, от сухо до десертно, с висока или с ниска киселинност, с или без дъб. Сортовите аромати са изключително разнообразни: растителни, цветисти, минерални и опушени. Големите бели вина могат да отлежават с десетилетия (шампанско, бяло бургундско, ризлинг, Шабли). Висококачествени бели вина могат да се получат само в райони с достатъчно хладен климат, който да позволи бавното и цялостно узряване на гроздето (рядкост с напредването на глобалното затопляне) и искат повече грижи и в избата, като контрол на температурата на ферментацията и на достъпа на кислород по време и след нея, температурно стабилизиране, бистрене, филтриране и т.н. На трапезата бялото вино също е доста по-многостранен участник от червеното. Ясно е, че то е виното за салати, предястия или риби. Също така обаче то е един от най-добрите партньори за телешко, азиатска кухня, пернат дивеч или джолан с кисело зеле. За десертите да не говорим.

2. Бяло вино с риба, червено – с месо

Морално остаряло правило, особено пък на фона на етническите кухни, които завладяват света и на изключително разнообразната стилистика на вината по света. Съобразявайте се с интензивността и вкусовете на цялото ястие (плюс подправки, сосове и начин на приготвяне), експериментирайте. Червеното месо на риба тон е прекрасно за пино ноар, а гъската със сладко червено зеле и тежък грейви сос – за млад ризлинг.

3. Розето е за жени

Любимо изказване на БГ-мачото. Ако ухаещите на йогурт с ягода, сладникави розета може и да са били купувани главно от жени, то сухите розета, особено тези от Прованс, формират последната наистина голяма тенденция в световното потребление на вино. През 2012 година са произведени 22.5 милиона хектолитра розе, които са около 10% от световното винопроизводство. Не сме чак толкова много жените, има и мъже, които са си купили няколко от тези милиони литри. Не се плашете, не боли.

4. Винтова капачка = евтино вино

Всяка четвърта бутилка е корквана (т.е. притежаваща дефекта „корк”, съответно негодна за консумация) и винопроизводителите от години търсят алтернатива на корка като средство за затваряне. Винтовата капачка се налага като най-качествената такава – няма коркване, няма оксидация, няма нужда от тирбушон, запазва се качеството на виното в недопитата бутилка. Как се развиват вината затворени с нея е много рано да се каже, тъй като се използва от има-няма 30 години. Коркът – от 17 век. Така, че почакайте малко преди да осъждате и отхвърляте. Може да ви подейства успокояващо, че страни, известни с качествените си вина, използват до 90% винтова капачка за вината си – Нова Зеландия, Австрия, Швейцария, Австралия.

Има още

Малина, къпина, трева, праскова…?

или

Кратки дегустационни характеристики на най-популярните винени сортове

ЧЕРВЕНИ СОРТОВЕ

Каберне Совиньон

Широк диапазон от аромати и вкусове.

– при недостатъчна зрялост се забелязват “зелени“ нотки на трева и чушка;

– при пълна физиологична зрялост – черна боровинка, касис;

– в калифорнийските и чилийски кабернета – мента или евкалипт;

– в австралийските – маслина;

– високият афинитет към дъба му придава многобройни вторични характеристики – ванилия, тютюн, кафе, кедрово и сандалово (сладко) дърво, мускус, пикантни нотки.

Каберне Фран

– в чистосортов вариант – благоуханни, ароматни и меки вина с нотки на малина и касис – Бордо;

– растително-тревисти нотки в хладните райони по Долината на Лоара, Франция и Фриули и Трентино-Алто Адидже в Италия;

– понякога графитени нотки.

Мерло

– мека и обла структура, апетитни нотки на слива и стафида;

– подобно на каберне совиньон при непълна зрялост или по-хладен климат – тревисти и зеленчукови нотки;

– при пълна зрялост – нотки на касис, къпина, боровинка, шоколад и подправки.

Пино ноар

Сортът с най-деликатните, чувствени и трудни за дефиниране аромати, базирани на червени плодове:

– ягода и малина

– понякога придружени с нотки на сладки подправки и тамян;

– при по-хладен климат и непълна зрялост – ментови и растителни нюанси;

– когато е напълно узряло – малина, ягода, череша;

– при по-екзотичните екземпляри – дива къпина, черница, горска ягода.

– в горещ климат и презряване на гроздето – силни конфитюрени нотки.

– в процеса на отлежаване в бутилката – копринено-гладка структура и изключително привлекателни нюанси на трюфел, кожа, дивеч, горска шума.

Сира/ Шираз

Вината от този сорт се отличават с плътен и дълбок мастилен цвят и ароматни нотки на:

– дим, цветя, пипер, мента и други пикантни подправки;

– месо на грил, дървени въглища, катран;

– при по-хладен климат, независимо дали е Северна Рона или региони в Австралия, на преден план излизат мента, пипер и като цяло пикантността на сорта;

– колкото по-топъл е климатът, толкова повече се засилват нюансите на къпина и шоколад;

– отлежаването прибавя смолисти и дивечови нотки.

Небиоло

Отличаващият се с висока киселинност и изобилни танини пиемонтски сорт, от който се правят вината Бароло и Барбареско, притежава интересен и разнообразен ароматен и вкусов спектър. Той комбинира аромати на:

– теменужки, рози и дим

с тези на:

– трюфели, копър, ликорис (женско биле) и смола.

 

Санджовезе

Доминиращият в едно тосканско вино сорт се отличава с високо стилово разнообразие на вината, които могат да бъдат получени от него:

– млади, свежи и сочни аромати на череша и вишна;

– богати, концентрирани, дълголетни, отлежавали в дъбови бъчви, с аромати на тъмни череши, слива, билки и дафинов лист;

– контактът с дъба му придава нотки на чай, ванилия и сладко дърво;

– с напредване на възрастта се развиват нюанси на кожа и дивеч.

 

Барбера

Наричаната още “делничният пиемонтски сорт” барбера се отличава с висока киселиннност и невероятно хамелеонска способност да варира в характеристиките си в зависимост от добива на лозето:

– в рутинния си ежедневен облик барберата е сочна, плодова и непретенциозна;

– възможна е и пълна метаморфоза и тогава барберата е концентрирана и пищна с ноки на череша, слива;

– допълнени от ванилия и сладки подправки, когато е отлежавала в нов барик.

Темпранийо

Всестранно надареният сорт е главната опора на вината от Риоха, Рибера дел Дуеро и много други испански вина:

– от него се правят както млади и сочни вина с аромати на червени плодове, главно ягода, така и по-сериозни, отлежавали в дъбови бъчви вина с аромати на ванилия, ликорис (женско биле) и тютюн;

– с възрастта се развиват нотки на кожа;

– сортът притежава много интересни, плодово-пикантни характеристики, които носят обаче и белег на известна неутралност, т.е. трудно е да се запомнят конкретните му сортови белези. Ето защо той често се купажира с по-ароматни сортове като гарнача, която се отличава с по-малко танини и багрилни вещества, но затова пък с по-интензивен и конкретен аромат.

 

БЕЛИ СОРТОВЕ

Шардоне

Много хора смятат думата шардоне за синоним на бяло вино или за марка вино – на такава невероятна популярност се радва днес този сорт. Тя се дължи на невероятно широкия спектър от ароматни и вкусови характеристики, които шардонето може да развие в зависимост от различни почви, климат или хрумвания на енолозите.

В родината на шардонето – Бургундия – то варира от посредствено и безинтересно до интензивно и комплексно.

В Шабли то е минерално, стегнато, жилаво, цитрусово и предимно без дъб;

В Кот дьо Бон, под формата на легендарните Мюрсо и Шасан-Монраше то е отлежавало, а често и ферментирало в дъбови бъчви, със значителен потенциал за отлежаване, богато, интензивно, с аромати на зрял цитрус и жълт плод, ванилия, препечена кора от хляб, мед и ядки.

В Новия свят ароматите преминават в друг спектър и се движат между:

– пъпеш, жълта ябълка и грейпфрут (в по-хладен климат) и

– круша, манго, лайм и ананас (от по топли региони).

Сам по себе си не особено ароматен сорт, шардонето показва висок афинитет към дъба и това се изразява в плътна закръгленост с маслени нотки, както и в нотки на дим, тост, канела и ядка.

От същото семейство:

Пино блан

– при висок добив на лозето пино блан може да бъде доста неутрален и безцветен, макар и чист и свеж.

– може да бъде и екстрактен и пищен, отличаващ се с нотки на ядки, деликатна опушеност и мускатов характер – Алто Адидже, Елзас.

Пино гри/пино гриджо/граубургундер

– често с лек меден оттенък в цвета, може да бъде характеризиран като междинен пост между неутралния му братовчед пино блан и откровено ароматния и уханен гевюрцтраминер;

– опушени, деликатно пикантни и в отделни случаи маслени нотки.

Совиньон блан

Франция – Сансер, Пюи Фюме – благоуханен, свеж, но не натрапчив. Прясно окосена трева, коприва, бъзов цвят и цариградско грозде са ключовите аромати и вкусове, подплатени от минерални, пикантни и нотки на типичния за почвите в областта кремък и варовикова глина.

Нова Зеландия, Марлборо – самоуверен, интензивен, в зависимост от степента на зрялост и стила доминират зелени грахови и бобови шушулки и зелени аспержи или акация, грейпфрут, манго, маракуя, гуава.

Ризлинг

В германската си родина – областите Мозел и Райнгау – ризлингът се отличава с невероятна елегантност и прецизност и аромати на:

– костилков плод (праскова и кайсия), ябълка, жълт и зелен лимон и мед.

– шистените почви по долината на Мозел придават на тамошния ризлинг уникална минералност, която се изразява в развиването на медени и понякога петролено-керосинови нюанси.

Елзаският ризлинг е коренна противоположност на немските и австрийски ризлинги и се отличава със:

– строга и елегантна сухота;

– цитрусов плод;

– флорални нотки.

Австрийски ризлинг:

– висока минералност, костилков плод (бели кайсии), грейпфрут, цветя.

Австралийски ризлинг – от Клеър и от Идън Вали:

– нотки на зелен и жълт лимон;

– с възрастта се развиват минерални и петролени нотки.

 

Гевюрцтраминер

.. като разходка из магазин за парфюми – розови листа, канела, джинджифил, личи, манго.

Мускат

Известен най-вече с благоуханните си мускатови характеристики, независимо дали като сухо или като десертно подсилено вино.

– в сладкият си, подсилен с алкохолен дестилат вариант мускатът придобива аромати и вкусове на сушени, желирани плодове; ядки, мед, конфитюр от дюли;

– качественият сух мускат се отличава с екзотична ароматност и с подкупващи нотки на прясно грозде, рози, стафиди, захаросани портокали и ананас.

Грюнер Велтлинер

Австрийската гордост представлява кристално свежо и богато сухо бяло вино с доста разнообразни аромати и вкусове:

– бял пипер, семена от копър, пролетни цветя;

– грейпфрут и зрял жълт плод – жълта ябълка, зрял банан;

Вионие

Запазената марка на модерния напоследък сорт от Северна Рона са благоуханните аромати на:

– пролетен цвят и жасмин

и богатият, плътен вкус на:

– праскова и кайсия.

Отглеждането му при по-топъл климат (Австралия, САЩ) може да резултира във

– висок алкохолен процент, пикантни нотки и пищно тяло.

 

На следващата сутрин

Дали Коледа, Нова Година или просто петък, но има дни, в които голяма част от нас се забавляват така сякаш утре не съществува. Преди хиляди години човекът открил алкохола, а на следващия ден – махмурлука. От тогава насам сме научили много за нещата, които го причиняват, но малко за ефикасното му лечение. Безспорно най-добрият начин да избегнем махмурлука е като пием в по-малки количества. Силата на този аргумент обаче се оказва почти равна на нула в решаващия момент.

Физиология:

При приемането на алкохол той преминава от стомаха в тънкото ни черво. Малка част от него се абсорбира там, по-голямата част се отправя към черния дроб. Черният дроб може да усвоява чрез метаболизъм само по една напитка на час, останалото количество се придвижва с голяма скорост из системата ни, засягайки и други органи. Когато черният ни дроб работи на високи обороти, той не усвоява гликозата много добре. Това снижава кръвната ни захар, правейки трудно концентрирането ни и подбужда панкреасът да произвежда повече от нормалното количество инсулин, който от своя страна може да предизвика треска и повишено изпотяване. Сърцето също работи с ускорен темп, което увеличава и кръвното ни налягане – вероятна причина толкова много закоравели пиячи да получават пристъпи на сърдечна недостатъчност на следващата сутрин. Бъбреците ни реагират на диуретичните свойства на алкохола и отделят урина повече от нормалното, което не само, че дехидратира тялото ни, но и намалява количеството на електролити в кръвта ни – натрий, калий, калций и магнезий.

Митология – някои истини и митове за махмурлука:

– хората в добро физическо състояние се справят по-добре с махмурлука, защото кръвообращението им е по-добро;

– по същата причина движението (танците) по време на приемане на алкохол спомагат за по-доброто му усвояване от организма, но спортуването на другия ден не се препоръчва;

– някои учени вярват, че щастливите пиячи имат по-лек махмурлук от тези, които пият от мъка или лоши чувства;

– употребяващите редовно алкохол усвояват по-бързо алкохола от инцидентните консуматори, но само до известна граница; пиячите с увреден черен дроб имат много по-лош метаболизъм и се справят по-бавно с усвояването на алкохола;

– мит е, че смесването на алкохола ще ви докара по-лош махмурлук. Сменянето на напитките по-скоро ще ви изкуши да пиете повече, защото с всяко ново питие и вкусът е различен и нов, особено важи за сладки коктейли, които прикриват вкуса на алкохола, като пина колади и плодови дайкирита. Затова и се казва, че с коктейли напиването е много неприятно.

– мехурчетата на пенливите вина действително вкарват алкохола по-бързо в кръвообращението ни, но това не означава, че от шампанско ще се напием по-бързо или по-лошо. Важен е не източникът на алкохол, а нетният алкохолен процент, който приемаме и всеки ще се съгласи, че има съществена разлика между 8, 12,5 и 15% алкохол.

– друг често срещан съвет е приемането на храна преди и по време на консумирането на алкохол, което ще забави навлизането на алкохола в кръвоносната ни система.

Има още

Спечелилите безплатен вход за Гранд Аустриан Тейстинг 2014 са:

1. Детелина Стаменова

2. Ася Димова

… за да не бъркат никога повече гевюрцтраминер с грюнер велтлинер 🙂

3. Йосиф Орешков

Всички заслужавате безплатен вход, но просто няма как да стане, а и вярваме, че 10 лева няма да ви спрат да опитате 60 вина, които, гарантираме, няма да забравите скоро.

СПЕЧЕЛИ БЕЗПЛАТЕН ВХОД ЗА ГАТ 2014

Grand Austrian Tasting 2014  е на 19 юни. Какво, как и къде обяснява линкът, както и предишният ми пост. Този пост ти дава възможност да спечелиш безплатен вход за ГАТ, което не е кой знае каква печалба при вход от 10 лева, но доброто чувство за нещо спечелено си остава.

Всяка година разиграваме игри за безплатен вход и до сега всяка година те включваха въпроси, които искаха четене и донякъде знаене. Тази година просто искаме да прочетем от теб:

– дали познаваш изобщо австрийските вина и ако да, какво мислиш за тях?

– ако не, защо би искал/а да посетиш ГАТ?

Ще раздадем три „входа“.

Дерзайте!

cool-wines