Задавали ли сте си въпроса защо в западните общества алкохолът е разрешен от закона, а марихуаната или опиумът например – не? Употребата на едно конкретно психоактивно вещество се толерира, докато тази на много други субстанции е поставена извън закона и обществено приемливото.
Очевидно е така поради дълбоките исторически и културни корени, които консумацията на алкохолни напитки има в човешката история. Те са неотделна част от човешкия бит от най-древни времена. Още преди модерната ера алкохолните напитки са познати на всички племенни общества с изключение на тези в Австралия, Океания и Северна Америка (именно затова там последствията от въвеждането на алкохола сред местните племена са особено тежки). Населението на древна Гърция било известно с прекомерното си пиене. В древен Рим напиването било почти национално развлечение, в следствие на което управлението на колесница в пияно състояние се наложило да се смята за нарушение. Алкохолът обикновено се е произвеждал в занаятчийски обем най-вече от излишни селскостопански продукти и постепенно става част от семейните и обществени традиции.
Днес алкохолът е официално благословената смазка на модерното общество. Може да бъде намерен навсякъде и по всяко време, цените му са по-ниски от тези на безалкохолните напитки и консумацията му се счита едва ли не за част от добрия тон.
Истината е, че заради своите ефекти и рискове алкохолът не е нито по-безопасно, нито по-слабо вещество от тези, които законите ни са решили да забранят и през 2025 кръстоносният поход срещу него е повсеместен. Не стига, че икономиката на виното така и не се възстанови след Ковид пандемията, ами и Световната Здравна Организация заяви през 2025, че няма безопасно ниво на консумация на алкохол. Това беше повторено от The US Surgeon General в изявление от януари 2025 – безопасна граница няма.
Има го и другият наратив (както е модерно да се казва през 2025) – че Gen Z убива виното, защото просто не пие. Живеем обаче в бързи времена и това, което беше вярно за 2023 не е вярно за 2025. Всички маркетингови изследвания от развити винени пазари (с консумация над 18 литра на глава от населението годишно и 0 литра от виното на наш‘те) показват, че консумацията на Millennials (родените между 1981 – 1996) и Gen Z (1997 – 2012) е тази, която държи пазарът на вино жив. Жив, не в разцвет, спад в консумацията безспорно има. Ако го обърнем в разбираеми цифри – едните са на 40+ години, другите – на 28+. Всяко по-възрастно поколение може да си припомни какво точно е правило на подобна възраст. Лично аз казах „чао“ на джина и водката на 29 години и никога повече не погледнах назад.
Спад в консумацията има не само защото Gen Z не иска да пие вино поради финансови или здравословни причини. А защото винената индустрия не й го предлага по правилния начин. Gen Z иска автентичност, преживяване и марки, които да ги заговарят по разбираем за тях начин. Те искат да подкрепят хора, а не продукти. За тях е важно да знаят каква кауза подкрепят, а не традиция и престиж.
Те не искат някой да им размахва пръст, че нищо „не разбират“ от вино, докато им предлага остарелия си, тежък и скучен стил с изкуствени аромати на тост, ванилия и кокос, идващи от всичко друго, но не и от грозде. Те искат лекота, свежест и атрактивни аромати.
Искат и натурални вина, произведени по природен, етичен и устойчив начин, вина, с които могат да се идентифицират, защото за тях глобално затопляне, organic и sustainable са съпровождащи израстването им термини. И са готови да платят много добра цена за вина, които българската винена индустрия нарича оцет. Ясно е кой е губещ, ясно е и кой още не го е разбрал.
Много често те искат и нисък или 0% алкохол и над 90% от избите, които познавам от цял свят извадиха именно през 2025 година такъв продукт на пазара и ако преди 3-4 години опитът за дегустация на безалкохолните вина на Carl Jung от Германия в цяла Европа беше повод за учтиво покашляне зад юмрук, то днес те едва смогват да отговорят на търсенето на пазара. Суровина имат – изкупуват непродадените вина от цяла Европа и ги деалкохолизират. Цикълът на иронията.
Те нямат проблем с различните от стъклената бутилка опаковки и за тях не важи правилото „колкото по-тежка бутилката, толкова по-скъпо е виното“, те рециклират и за тях алтернативите са важни.
Ако има открояваща се тенденция, която показват изследванията на фирми като IWSR, тя е, че Gen Z иска пенливи вина. Те не са поколението „Искра на Нова година“, а купуват редовно и всякакви пенливи вина и са първите, които не считат, че пенливото е аперитив, не го пият в недоразумението, наречено „флейта“ и го комбинират с храна.
Който е находчив предприемач и отвори правилните врати на новите поколения потребители, ще спечели – не само пари, но и лоялност.
За това обаче е необходимо е да се отговори на новите потребности за преживяване и винената индустрия да излезе от скованата дегустационна схема на три вина с кашкавалче и суджуче и споделянето на детайли, които не интересуват никого. Най-късно сега би трябвало да е станало ясно, и това ви го казва човек, който все пак си вади хляба с вино, че говоренето за вино трябва да се случва по нов начин. И без това традиционните дегустационни бележки не са нищо друго, освен нечии записки, базирани на индивидуални възприятия, които след това са били наложени като дегустационни правила за останалите. За 25 години обучение във винена култура не се уморих да успокоявам хората, че ако не усещат касиса, това не означава, че правят нещо грешно. Мен ако питате, касис може и да няма или поне не там, където е израснал вашият приятел от далечен континент. С което стигаме до следващото стъпало – глобализацията и етническото и кулинарно смесване, която носи тя. Стига с този касис.
Споделянето на вино трябва да се случва по ангажиращ начин – трябва да се разказват вълнуващи истории, да се навлезе на територията на съпреживяването, известно като immersive experience, като например създаването на апликации и дигитални винени клубове за начинаещи, партита с разчупени теми от рода на „вино и шкембе-чорба“, „вино и пица“ и какво ли още не, само вашето собствено въображение е поставя граници.
Трябва да се работи с други участници по веригата, така например нашумелите, в София поне, организатори на фирмени преживявания. Трябва да им се помогне да повдигнат нивото и да погледнат на виното като на нещо различно, освен като на фон на случката, който може да бъде сервиран и в пластмасова чаша, но е най-добре да е безплатен. И когато решат да организират събитие с винена тема, наистина да измислят тема, а не да купят вино и да сложат бял лист пред участниците. Кой иска подобно нещо?
Добре е и ресторантите, и винените барове да разберат, че клиентите виждат липсата на принципност и лоялност, и продаването просто на някакви вина отблъсква публиката от двете поколения, за които става дума тук и които, признаваме или не, формират силно ограничения винен пазар в България. Добре е, но надали ще се случи, защото разбирането за лоялност за българския ресторантьор или собственик на винен бар се изчерпва с това кой му дава безплатни вина.
За да отговорим на въпроса в заглавието – не, не мисля, че 2025 е годината, в която виното ще умре. Промяната не е смърт, застоят е.
Виното има тежката задача да се състезава с всички останали категории – бира (тук няма никакъв шанс, но нека покажем желание), коктейли, спиртни напитки и всичко, което има ясно послание, стойност и лекота. Но има голяма преднина:пиенето на вино се асоциира със социален уют, защото то обикновено се придружава от храна, поднесена на маса, а не ядена на крак, т.е. вие отделяте време за него, защото се пие на бавни и по-малки глътки. Добрите вина се произвеждат в ограничени количества и намирането и споделянето им със сродни души създава чувство на удовлетвореност и принадлежност към общност. Вината от различните точки на планетата са толкова разнообразни, че винаги можете да намерите своето, както и да продължите да търсите новото и непознатото. Ароматите на виното се обработват в мозъка там, където се обработват спомените, така че пиенето на вино е повече от надигане на чаша и отпиване, по-често е пътуване във времето.
Яна (несъвършенството прави стила ...) 