На 04.01.2023 съм написала, че „без прогнози няма равносметки“.
По същото време на 2024 ме беше повалил доста неприятен Грип А, който после, по броя на антителата, се оказа, че бил Ковид (това няма отношение към тази статия, просто си го записвам, защото досега не бях карала Ковид или поне не така, че да го забележа), та трябваше да чакам до първите протяжни празници, за да ми остане време да пиша за вино и Великден винаги е в помощ на тази кауза.
Прочитайки отново това, което съм писала за предишните няколко години, очаквам 2024 да е микс между главните тенденции от тях, но разбира се, имаме си и типично българска черта и тя е, че се връщаме назад. Преди да се завайкате, да се възмутите или да скочите за мигновено опониране, нека обясня и то възможно най-освободено от емоции:
– Нали не си мислите, че „след нас и потоп“? Че всичко ще е различно, само защото ние вече сме го преживели? Оглеждате ли се напред и назад, не във времето, а във възрастта? Забелязвате ли, че голяма част от поколението на възраст 27-37 години, което пие вино, реално потребява или това, което е скъпо или това, което не изисква разбиране, напрягане на сетивата или минимално любопитство? И да, именно това е делението: скъпо или лесно, а не скъпо и евтино. Няма и как да е по друг начин, защото те са придобили винените си (винените, не алкохолните) навици, нека не го наричаме култура, или от това какво се пие в къщи – скучна, но скъпа Супертоскана, или от това какво предлага заведението – затъкващ сетивата новозеландски совиньон блан. Важно при четенето на този абзац е „голяма част от поколението“, оставяме настрана, уви, малкият брой, събудени винени деца, които се интересуват от нещата встрани от магистралите. Те все още нямат пазарна сила. Работим по въпроса :-).
– Парите – виното си остава любим начин за пране на пари, но прането не може да „изпере“ разбиранията на собственици на изби, че голямото, плътното, обемното, мармаладеното и препеченото, задължително в бутилка, наливането от която предполага развиването на тендовагинит и с етикет, от който капят злато, релефи и корони е доброто вино. Този стил на български вина се налага със завидна упоритост и все още властва на местния пазар. Това е в абсолютно противоречие със световните тенденции, но пък кой ще й каже на България, ама ха.
– Буря в чаша вода – българският пазар на вино е толкова малък, че някои участници в него си мислят, че те са единствените: единствено разбиращите, единствено знаещите, единствените с парите, единствените с идеите, единствените с винените събития, единствените с винените обучения, единствените с определени вина, единствените с най-добрите вина. Не мога да си обясня защо някой би могъл да си мисли подобно нещо, но аз и много други неща не разбирам на българския пазар, нищо че съм на фронта му от над 20 години. Та, да го кажем официално – не сте единствените 😊. Има още мнозина, които са толкова умни, схватливи, борбени, предприемчиви или … наивни като вас.
And now for something completely different, както казват любимите Monty Python или малко за положението по света. Подредбата е по време на хрумване, а не по пазарна сила, защото както става ясно, всеки пазар е със собствени правила.
Има някои тенденции, които са като пеперудката, която тропнала с крак – не само, че могат да накарат нещо да изчезне или да се появи, но и имат индиректни последствия и такъв е за Европа американския пазар на вино. През 2024, по изследвания на ISWR, продължава свиването му, което е предвидено да продължи до 2027 година поради няколко причини, основните от които са:
– намаление на потребителите като абсолютен брой;
– свиване на обемите на потреблението в ниския ценови клас;
– застой в продажбите на пенливи вина;
Това са все фактори, които трябваше да извадят американския винен пазар от ковидния му ступор, но за съжаление, търговците декларират сериозни складови наличности от нереализирани вина.
Най-голям се очертава проблемът за тихите вина (85% от пазарните обеми), където се очаква CAGR (Compound annual growth rate) да има спад от -3% до 2027. При пенливи, подсилени, ароматизирани и леки аперитиви даже се очаква да има растеж, но от много по-малка база, така че това няма как да балансира проблемите на тихото вино.
Реалността се променя и статистиката показва, че виното не е достатъчно да е просто вино, то трябва да намери начин да преоткрие себе си. Активно пиещите вино Baby Boomers (родени от 1946 до 1964) остаряват и потребяват по-малко, сред GEN Z има само 7% винени потребители, верни на каузата остават Millennials (родени от 1981 до 1996), но пък те са много по-загрижени за здравето си, отколкото предишни поколения, т.е. пият по-малко.
Ето някои реалности, пред които се изправя виното през 2024 година:
1. На фона на всички надежди, идеи или теории какво е виното, 2023 нанася на някои поредния шамар, на други носи отдавна търсено признание: най-продаваният артикул в САЩ е ниско алкохолно, полу-сладко, полу-газирано творение от мускат с аромати на тропически плод и чили от Калабрия: : Stella Rosa Pineapple & Chili, марка собственост на Riboli Family Wines, произвеждано в Италия. Продажбите му в САЩ за 2023 са 8 400 000 бутилки, общите – 75, 6 милиарда.
27% от продажбите на Stella Rosa през 2023 идват от потребители, които за първи път купуват вино. Изследвайки пазара, от Riboli забелязват нарастването при потреблението на коктейли, които обединяват сладко, люто и солено в едно, като например невероятния бум на Мичеладата и решават да развият своите Spicy Series: Pineapple & Chili, Mango & Chili и Lime & Chili.
Какво трябва да ни каже всичко това? Нищо невиждано досега – сладкото и полу-газирано питие има непреодолима привлекателна сила и е неразумно да си мислим, че след като две поколения са се появили на света в следствие на прекаляването с Матеуш розе или Блу Нун ризлинг, то сега нещата ще се променят значително. Е, има и промени, разбира се. Сега нещата трябва да стават още по-бързо: най-силно нарастващата категория на американския пазар е RTD (ready-to-drink) коктейли – 50% само в периода 2022-2023.
2. NOLO = No- and low-alcohol wines. Споменато в поста за 2023-та година, вярно с пълна сила и за 2024. Публиката за вино намалява в абсолютни цифри, а вече намалялата пие по-малко. Dry January може да е повод за присмех за някои, но 2024 е първата година, в която много търговци на вино в Европа бяха помолени след предколедните истерии да се обадят отново едва през втората половина на февруари, тъй като през януари се очакват минимални продажби.
3. Опаковки – виното в кен идва. Във всякакъв вид и опаковка. Вдъхновяваща за мен е историята зад проекта Maker, който предлага премиум вина от малки, независими винари в кенове. Критериите за подбор на вината в тяхното портфолио са: минимална интервенция в избата, подчертаване на тероара, био или устойчиво лозарство, разнообразие в стиловете и характерите зад вината, местни сортове, редки региони. От старт-ъп идея на две дами, само 4 години след откриването си, Maker вече реализирала продажби от над 5 милиона, като за 2022 продава 350 000 кена.
4. „Родното е модно“ – така се казваше едно парти, на което имах възможност да разливам вината си. Много ми харесва слогана и го взимам под наем: вече трайна и реална е тенденцията за местни сортове, не знам дали има смисъл да я споменаваме даже. Дано България не загуби битката окончателно тук, защото новите бели звезди-собственици на изби изкореняват стари лозя, за да строят на тяхното място луксозни вили… и наоколо засаждат мерло….
5. Цени – прекалено високи са цените на огромно количество от българските вина и не става въпрос за малки проекти със силно ограничени количества, масово е явлението и често за скучни, морално и стилистично остарели вина. Нищо лично, както се казва, факти, видни по виртуалните и реални рафтове, както и винените листи. Да, ресторантьорите са ужасни хора, чуваме го това всеки ден, но и те стъпват върху една основа, наречена доставна цена. Останалото са сметки, които клиентът прави задължително.
Цената води в решението за покупка, след това идват етикет, препоръка от приятел и на далечно четвърто място е някакъв аргумент за собствено решение – я сорт, я регион. Патриотизмът го „нема във целата схема“.
6. Свобода – поучителното размахване на пръст пред лицето на 25-40 годишните има всички шансове да завърши зле. И преди не го обичахме това, но сега ви го казват в лицето и така трябва да бъде. За н-ти пореден път пиша: истината може да е във виното, но тя не е една. От Грузия през Израел, Балканите, Стара Европа, бълбукащи САЩ и вдъхновяващо Чили (да не забравяме и Великобритания и Канада) – светът е огромен, шарен и вълнуващ. Не скучайте.
Ще вкарам и „Прекален светец и богу не е драг“ за винените праведници, които понякога пресичат пътя ми. И това няма да завърши добре. Проповедниците на един единствен стил вино е добре да знаят, че във виното място за монотеизъм няма.
Това, разбира се, не трябва да се бърка с посредствеността. Не допринасяйте около вас да се пие посредствено и скучно вино с извинението, че всеки има право на мнение. Както знаем, мнението е като з..ника, всеки има собствен, но все пак още не сме тръгнали по голи з..ници по улиците.
И не забравяйте, както задните си части, така и мнението за виното да поддържате чисто и в добра форма. При виното това става с отправяне на поглед към широкия хоризонт и широко отваряне на очи, намиране на правилния ментор, четене, опитване, пътуване.
Яна (несъвършенството прави стила ...) 